— Моля? — Вещерът беше изумен. — Това ли представлява институцията „ключов свидетел“? В замяна на сътрудничеството с властите — бесило? А какво е наказанието за отказ от сътрудничество?
— Кол. С предварително изваждане на очите и отрязване на гърдите с нагорещени клещи.
Вещерът не изрече нито дума.
— Това се казва „за назидание“ — продължи след кратка пауза Фулко Артевелде. — Абсолютно необходимо действие при борбата с бандитите. Защо стискате юмруци така, чува се как ви пукат ставите. Може би сте привърженик на хуманното убиване? Вие можете да си позволите този лукс, нали се борите предимно със същества, които, колкото и смешно да звучи това, също убиват хуманно. А аз не мога да си позволя такова нещо. Виждал съм търговските обози и къщите, ограбени от Славея и подобните нему. Виждал съм какво са правили с хората, за да изтръгнат информация за това къде си пазят скъпоценностите или за да се сдобият с магическите пароли за сандъчетата и сейфовете. Виждал съм жени, които Славея е проверявал с нож дали не са укрили скъпоценности. Виждал съм хора, с които са правили още по-ужасни неща, изключително заради забавление. Ангулеме, чиято съдба толкова ви трогна, със сигурност е участвала в подобни забавления. Достатъчно дълго е била в бандата. И ако не беше тази чиста случайност, ако тя не беше избягала от бандата, никой нямаше да узнае за засадата в Белхавен, а вие щяхте да се запознаете с нея при други обстоятелства. Може би точно тя щеше да вкара в гърба ви стрела с арбалета.
— Не обичам предположенията. Известно ли ви е защо е избягала от бандата?
— Показанията й по този въпрос бяха мъгляви, а моите хора не се интересуваха особено от това. Но всички знаят, че Славия е от мъжете, за които жената се свежда до, така да се каже, първично-натуралната й роля. Ако не успее да го постигне по друг начин, натрапва тази роля на жената насила. Към това сигурно се е прибавил и конфликтът между поколенията. Славея е зрял мъж, а последната компания на Ангулеме се състои от същите палета като самата нея. Но това са само предположения, по принцип този проблем изобщо не ме засяга. А мога ли да попитам защо вас ви засяга? Защо Ангулеме още от пръв поглед предизвика у вас толкова явни емоции?
— Странен въпрос. Девойката съобщава за покушение срещу мен, подготвяно от бившата й банда по поръчение на някакъв полуелф. Нещо, само по себе си сензационно, защото нямам никакви стари разпри с полуелфи. Освен това тя знае в каква компания пътешествам. С такива подробности, че трубадурът се казва Лютичето, и косата на жената е отрязана. Именно косата ме кара да виждам във всичко това или лъжа, или провокация. Не се искат особени умения да се хване и разпита някой от горските пчелари, с които пътувахме през последната седмица. И бързо да се инсценира…
— Достатъчно! — Артевелде удари с юмрук по масата. — Много си позволявате, господине! Значи съм инсценирал нещо? А с каква цел? За да ви излъжа, да ви заложа капан? А какъв сте вие, че толкова ви е страх от капани и провокации? Гузен негонен бяга, господин вещерю!
— Дайте ми друго обяснение тогава.
— Не, вие ми го дайте!
— Съжалявам. Нямам такова.
— Бих могъл да ви подскажа това-онова — усмихна се злорадо префектът. — Но защо да го правя? Да си кажем нещата направо. Не ме интересува кой ви иска мъртъв и защо. Не ме интересува откъде този някой има такава пълна информация за вас, включително цвета и дължината на косите. Ще ви кажа нещо повече: можех и изобщо да не ви съобщя за това покушение, вещерю. Можех спокойно да използвам групата ви като нищо незнаеща примамка за Славея. Да ви следя, да изчакам Славея да налапа стръвта и тогава да си го уловя съвсем спокойно. Защото той е този, който ме интересува. Какво от това, че вие вече щяхте да лежите под земята? Целта оправдава средствата!
Той млъкна. Гералт се въздържа от коментар.
— Знаете ли, господин вещерю — продължи префектът, — аз се заклех, че на това място ще се възцари законът. На всяка цена и с всякакви методи, per fas et nefas15. Защото законът не е юриспруденцията, не е дебела книга, пълна с параграфи, не са философски трактати, не са високопарни фрази за морал и етика. Законът — това са безопасните пътища. Това са градските пресечки, по които човек да може да се разхожда и след залез-слънце. Това са странноприемниците и кръчмите, в които можеш да отидеш до нужника, оставяйки кесията си на масата, а жена си — до масата. Законът е спокойният сън на хората, сигурни, че ще ги разбуди кукуригането на петела, а не влязъл в къщата им крадец. А за онези, които нарушават закона — бесило, брадва, колове и нагорещено желязо! Наказание за назидание на останалите. Тези, които нарушават закона, трябва да бъдат хващани и наказвани. С всякакви средства и методи… Какво, вещерю? Неодобрението, което виждам изписано върху лицето ти, за целите ли се отнася, или за методите? Мисля, че за методите! Защото е лесно да се критикуват методите, но ви се иска да живеете в безопасен свят, нали? Е, отговори!