— Защото му нямам доверие — отговори кратко вещерът.
Настаналото мълчание беше неприятно, тежко, почти лепкаво. Откъм гората, в чийто край лагеруваха търговски керван и група други пътешественици, долитаха възбудени гласове, викове и пеене.
— Обясни — каза най-накрая Кахир.
— Някой ни е предал — изрече сухо вещерът. — След разговора с префекта и разкритията на Ангулеме няма никакво съмнение в това. Като се вземат предвид всички факти, логично е да се направи извод, че предателят е сред нас. И не е необходимо човек да размишлява дълго, за да се досети за кого точно става въпрос.
— Струва ми се — вдигна вежди Кахир, — че ти си позволи да намекнеш, че аз съм този предател?
— Не крия — изрече вещерът студено, — че ми хрумна такава мисъл. Много неща го подсказват. И това би обяснило много неща. Страшно много.
— Гералт — обади се Лютичето, — а не ти ли се струва, че отиваш твърде далеч?
— Нека говори — нацупи устни Кахир. — Нека говори свободно.
— Бяхме учудени как е могло да се стигне до такава грешка в броя. — Гералт обхождаше с поглед лицата на спътниците си. — Знаете за какво говоря. За това, че сме четирима, а не пет. Мислехме, че някой е сбъркал — тайнственият полуелф, разбойникът Славея или Ангулеме. Но ако отхвърлим версията за грешката? Тогава се натрапва следното обяснение: групата наброява петима души, но Славея трябва да убие само четирима. Защото петият е съюзник на бандитите. Този, който постоянно ги информира за придвижването на групата. От самото начало, от момента, в който с изяждането на знаменитата рибена супа дружината се сформира. Приемайки в състава си нилфгардеца. Същият този, който трябва да хване Цири и да я предаде на император Емхир, тъй като от това зависят животът му и по-нататъшната му кариера…
— Значи не съм се излъгал — процеди бавно Кахир. — Все пак аз съм предателят. Подлият, двуличен предател?
— Гералт — обади се отново Регис, — извинявай за откровеността, но в теорията ти има повече пробойни, отколкото в старо сито. И, както ти казах, мисълта ти е недостойна.
— Аз съм предател — повтори Кахир, сякаш не е чул думите на вампира. — Но както разбирам, няма никакви доказателства за моето предателство, а само мъгляви улики и вещерски предположения. Както разбирам, на мен се пада тежката задача да докажа невинността си. Трябва да докажа, че не съм кон. Нали?
— Без патос, нилфгардецо — промърмори Гералт, като застана пред Кахир и се вторачи в него. — Ако имах доказателство за вината ти, нямаше да губя време за дърдорене, а щях да те насека на парчета, като херинга. Познат ли ти е принципът cui buno16? Отговори ми тогава, кой освен теб има дори и най-малката причина да ни предаде? Кой освен теб би спечелил от предателството?
Откъм лагера на търговския керван се разнесе гръмък и продължителен трясък. На фона на черното небе експлодира червено-жълт фойерверк, разпръсна се като рой златисти пчели и се посипа като цветен дъжд.
— Не съм кон — каза младият нилфгардец със силен, звънък глас. — За съжаление не мога да докажа това. Затова пък мога да направя нещо друго. Това, което подобава да направя, което съм длъжен да направя, когато са ме наклеветили и унижили, когато са опетнили честта ми и оскърбили достойнството ми.
Движението му беше бързо като мълния, но въпреки това не би заварил Гералт неподготвен, ако не беше болното, затрудняващо движенията коляно на вещера. Обаче при тези обстоятелства Гералт не можа да отскочи и облеченият в ръкавица юмрук го удари по бузата с такава сила, че той полетя назад и се стовари право в огъня, вдигайки сноп искри. Скочи — отново твърде бавно, заради болката в коляното. Кахир вече стоеше над него. И този път вещерът отново не успя дори да се помръдне, юмрукът го уцели в слепоочието и пред очите му избухнаха цветни фойерверки, много по-красиви от изстреляните от търговците. Гералт изруга цветисто и се хвърли към Кахир, обхвана го с ръце и го повали на земята. Двамата започнаха да се търкалят по чакъла, разменяйки си кънтящи удари.
Всичко това ставаше под призрачната и неестествена светлина на избухващите в небето изкуствени огньове.
— Престанете! — извика Лютичето. — Престанете, проклети идиоти!
Кахир ловко подсече опитващия се да се изправи Гералт и го удари в челюстта. И повтори — така, че на вещера му пропищяха ушите. Гералт се сви и изстреля крака си като пружина, но уцели не слънчевия сплит, а бедрото на нилфгардеца. Вкопчиха се отново един в друг, претърколиха се и се заеха да се удрят където им падне, ослепели от ударите и от влизащите в очите им пясък и прах.
Изведнъж те се откъснаха един от друг и се хвърлиха в противоположни посоки, свити и опитващи се да се предпазят от сипещите се удари.