— Не. Не съм. Възкръсналият пророк Лобода съм! Попитай ме още нещо, Голан. Нещо друго. По-умно. За разнообразие.
— Не се шегувай, Блонди. Не очаквах, че ще те видя отново. Преди пет дни тук беше Мулица, каза, че са те хванали и са те побили на кол в Ридбрун. Кълнеше се, че не лъже.
— От всичко това има някаква полза — сви рамене девойката. — Сега ако Мулица ти поиска пари назаем и се закълне, че ще ти ги върне, ще знаеш колко струват клетвите му.
— И без това отдавна знаех — отвърна джуджето, мръщейки се и мърдайки бързо нос, като заек. — Не бих му заел и счупен шелонг17, колкото и да ми се моли. Но се радвам, че си жива и здрава. Хей, а може би по този случай ще си върнеш и дълга?
— Може. Кой знае?
— А кои са тези с тебе, Блонди?
— Добри приятели.
— Ама че мутри… А накъде сте тръгнали?
— Както обикновено, накъдето ни видят очите. — Без да обръща внимание на изпепеляващите погледи на вещера, Ангулеме пъхна в носа си щипка прах, остатъка втри във венците си. — Ще си смръкнеш ли, Голан?
— Защо не? — Джуджето протегна ръка и пъхна в носа си подарената щипка наркотик.
— Всъщност — продължи девойката, — мисля да се появя и в Белхавен. Случайно да знаеш дали Славея и бандата му са там?
Голан Дроздек наведе глава.
— Блонди, ти по-добре избягвай Славея. Казват, че ти е много ядосан, като мечка, разбудена от зимен сън.
— Оле-ле-е! А ако до ушите му е достигнала новината, че са ме побили на остър кол, дали не му се е смекчило сърцето? Дали не му е станало жал? Дали не е отронил сълза, дали не си е насополивил брадата?
— Никак даже. Дори разправят, че казал: Ангулеме получи онова, което отдавна й се полагаше — прът в задника.
— Ох, грубиян. Вулгарна селска мутра. Господин префектът Фулко би казал: дъното на обществото. А аз ще кажа: дъното на клоаката!
— По-добре не му казвай това в очите, Блонди. И не ходи в Белхавен, заобиколи го отдалеч. А ако все пак мислиш да влезеш в него, по-добре се предреши…
— Не ме учи, Голан.
— Как бих посмял!
— Слушай, джудже — Ангулеме вдигна крак върху стълбата, — ще ти задам един въпрос. Не бързай да ми отговаряш. Първо помисли хубаво.
— Питай.
— Мяркал ли си наоколо един полуелф? Чужд, не тукашен.
Голан Дроздек си пое дълбоко въздух, кихна мощно и си избърса носа с опакото на ръката.
— Полуелф, казваш? Какъв полуелф?
— Не се прави на глупак, Дроздек. Същият, който нае Славея за една работа. За мокра поръчка. За един вещер…
— Вещер? — разсмя се Голан Дроздек, вдигайки табелата от земята. — Я виж ти! Много интересно! Та ние точно вещер търсим, разлепили сме обяви из цялата околност. Погледни: Търси се вещер, добро заплащане, храна и жилище, подробности в рудника „Малката Бабета“… Между другото, как е правилно да се напише: „подробности“ или „по-дробности“?
— Напиши „детайли“. А защо ви е вещер в рудника?
— Що за въпрос? За какво, ако не за чудовища?
— Какви чудовища?
— Чукачи и барбегази. Страшно са се наплодили в долните шахти.
Ангулеме погледна към Гералт, който кимна в знак, че знае за какво става въпрос. И с многозначително покашляне й подсказа, че е време да се върне към темата.
— Да се върнем на въпроса — веднага се усети момичето. — Какво ти е известно за този полуелф?
— Нищо не ми е известно.
— Казах ти първо да помислиш.
— Помислих. — Голан Дроздек внезапно направи хитра физиономия. — И измислих, че е най-добре нищо да не знам за това.
— В смисъл?
— В смисъл, че тук е неспокойно. Районът е неспокоен и времената са неспокойни. Банди, нилфгардци, партизаните от „Свободни Склонове“… и разни чужди елементи, полуелфи. Всеки изгаря от желание да създава неприятности.
— В смисъл?
— В смисъл, че ми дължиш пари, Блонди. И вместо да ми ги върнеш, искаш да направиш нов дълг. Сериозен дълг, защото заради онова, за което питаш, човек може да отнесе един по кратуната и то не с юмрук, а с брадва. Какво печеля от това? Какво ще получа, ако знам нещо за тоя елф? Защото ако само рискувам, а няма печалба…
Гералт не издържа. Разговорът му омръзна, дразнеше го жаргонът, както и маниерът на воденето му. С мълниеносно движение сграбчи джуджето за брадата, дръпна го и го блъсна. Голан Дроздек се спъна в кофата с боята и падна. Вещерът скочи към него, притисна го с коляно в гърдите и опря нож в слепоочието му.
— Можеш да смяташ за печалба това, че ще останеш жив — промърмори той. — Говори.
Очите на Голан като че ли всеки момент щяха да изскочат от орбитите си.
— Говори — повтори Гералт. — Разправяй какво знаеш. Иначе ще ти резна адамовата ябълка така, че ще се задушиш, преди да ти изтече кръвта…
— „Риалто“… — процеди джуджето. — В рудника „Риалто“…