— Господин Страген — намръщи се Мечока, — не виждам причина да се занимаваме с толкова трудоемка и зверска екзекуция. Пленниците просто трябва да се обесят…
Той замълча, срещнал злия поглед на жабешките очи.
— Млъкнете, капитане — изврещя бандитът. — Достатъчно много ви плащам, за да ми правите глупави забележки. Заклех се, че ще осигуря ужасна смърт на Ангулеме и сега ще си поиграя с нея. Ако искате, обесете другите двама. Не държа на тях.
— Но аз държа — намеси се Ширу. — Двамата ми трябват. Особено вещерът. Особено той. И тъй като набиването на момичето на кол ще отнеме време, аз също ще се възползвам от това.
Той се приближи към Гералт и го погледна с котешките си очи.
— Добре е да знаеш, изроде — каза той, — че аз убих приятелчето ти Кодрингер в Дориан. И го направих по заповед на моя господар, магистър Вилгефорц, на когото служа от много години. Направих го с огромно удоволствие.
Полуелфът млъкна за момент, но продължи, без да дочака реакция:
— Старият негодник Кодрингер имаше наглостта да си вре носа в делата на магистър Вилгефорц. Изкормих го. А отвратителното дребно чудовище Фен го запалих заедно с книгите и той изгоря жив. Можех просто да го заколя, но реших да пожертвам малко повече време, за да го послушам как вие и квичи. И той виеше и квичеше направо като клано прасе. Нищо, абсолютно нищо човешко нямаше в крясъците му.
Знаеш ли защо ти казвам всичко това? Защото и теб мога просто ей така да те заколя или да заповядам на някой друг да го направи. Но ще пожертвам малко време заради теб. Ще послушам как виеш. Каза, че смъртта винаги е една и съща. Сега ще видиш, че не е така. Момчета, подгрейте малко смола в казана. И донесете някаква верига.
Нещо се разби с грохот в ъгъла на бараката; веднага пламна огън и запращя страховито.
Втори съд с каменно масло — Гералт го разпозна по миризмата — падна точно в казана, трети се разби съвсем близо до бандитите, които държаха конете. Разнесе се пращене, изви се пламък, конете обезумяха. От пламъците изскочи горящо и скимтящо куче. Един от бандитите на Славея внезапно разпери ръце и се строполи в калта със стърчаща от гърба стрела.
— Да живеят Свободните Склонове!
На билото на планината, в горите и по платформите започнаха да се мяркат фигури със сиви наметала и кожени калпаци. Към хората, конете и миньорските бараки полетяха нови запалителни снаряди, подобни на фойерверки, които избухваха в огън и дим. Два от тях попаднаха в работилницата, на пода, застлан със стружки и стърготини.
— Да живеят Свободните Склонове! Смърт на нилфгардските окупатори!
Запяха стрели от лъкове и арбалети.
Един от нилфгардците рухна под коня си, един от бандитите на Славея падна с прерязано гърло, единият от късо подстриганите здравеняци се строполи със стрела в гърдите. С ужасяващ стон на земята се свлече и Мечока. Една стрела се беше забила в слънчевия му сплит. Това беше — въпреки че никой нямаше как да знае — стрела, открадната от армейски керван, стандартно въоръжение на императорската армия, леко модифицирано. Широкият накрайник беше изпилен на няколко места така, че да се получи ефект на разцепване.
Накрайникът отлично изпълни предназначението си — разцепи се във вътрешността на Мечока.
— Долу тиранина Емхир! Свободни Склонове!
Славея захриптя и се хвана за рамото, от което стърчеше стрела от арбалет.
В червената кал закуцука едно от момченцата, улучено със стрела от някой неточно прицелил се борец за свобода. Падна един от онези, които държаха Гералт. Строполи се единият от бандитите, държащи Ангулеме. Момичето се изтръгна от ръцете на втория, мълниеносно измъкна ножа от джоба на ботуша си и замахна. Целеше се в гърлото на Славея, но от вълнение не уцели и разпори бузата му почти до зъбите. Славея заврещя още по-силно, а очите му изпъкнаха още повече. Падна на колене, притисна длан към лицето си и между пръстите му потече кръв. Ангулеме нададе див вой, скочи, за да довърши делото си, но не успя, защото между нея и Славея се взриви поредната бомба, изпускаща огън и кълба вонящ дим.
Наоколо бучеше огнен ад. Конете цвилеха и се дърпаха. Бандитите и нилфгардците крещяха. Миньорите изпаднаха в паника — едни бягаха, други се опитваха да гасят горящите постройки.
Гералт успя да вземе изпуснатия от Мечока сихил. Бързо съсече през челото висока жена с ризница, която замахваше към Ангулеме с моргенщерн19. Разсече бедрото на един черен нилфгардец, който му налетя с шпонтон20. Прободе гърлото на следващия, който се изпречи на пътя му.
20
Шпонтон — средновековно хладно оръжие, състоящо се от дълга дървена част, късо желязно острие и ръкохватка, разположена помежду им. — Б.пр.