— Предавам се. — Кимна към тавана.
— Не е нужно да стоиш само на леглото. Просто не се доближавай до телефоните, прозорците и вратите. Ще ти се обадя след малко. Не пипай телефона, докато не чуеш гласа ми.
Линията прекъсна.
Обърна се и сложи слушалката.
Поседя, загледана в чашата.
Снегът беше започнал да вали. Във фоайето непрекъснато влизаха хора и го отупваха от раменете си.
Видя Сам да навлича балтона. Кей седеше в десния ъгъл на дивана, прегърнала обутите си в джинси колене. Босите й крака лежаха на възглавницата. Чистеше стъклата на очилата си, затъкнала зад гърба си ръкописа, който четеше.
Той разрови една Fortune Cookie3, измъкна листчето и го разгъна на синьо-бялата светлина. „Няма успех без много труд“.
Прав си, китаецо. Смачка го и го подхвърли на чинията.
Хапна от бисквитката, докато гледаше как Сам излиза от вратата за стълбището, върви по тъмната пътека, постлана на пода на фоайето, и говори нещо на Уолт, застанал до входната врата.
Кей посегна и остави очилата на масичката за кафе. Погледна към него и притисна колене към гърдите си. Въздъхна.
— Пит, обади се. Надявам се, че не си забравил номера.
Наблюдаваше как го гледа. Вдигна слушалката и докосна бутоните за автоматично набиране.
Даваше заето. Телефонът й звънеше. Посегна и задържа ръка във въздуха, загледана към него.
Пое дъх. Затвори телефона и включи подслушвателя.
При второто позвъняване тя се облегна. Играеше си с кончето на ризата си. Добър ъгъл за надзъртане в деколтето й.
— Ало, не съм в състояние да се обадя в момента, но ако оставите съобщение…
И осветлението беше подходящо.
Пиии.
— Привет, Рокси е. Там ли си? — Спусна крака, хвана облегалката на дивана, наклонила глава към антрето. — Пързалката отпада. Флетчър трябва да пътува за Атланта. Освен ако не решите да отидете без нас в случай, че изобщо сте имали такова намерение. Обади ми се. Чао. — Прозвуча целувка и апаратът се изключи.
Погледна го.
— Пит?
Вдигна слушалката и натисна автоматичното избиране.
Тя наведе глава и неподвижно зачака.
Телефонът звънна.
Облегна се на ръчката на дивана. Протегна крака и кръстоса глезени. Играеше си с копчето на ризата, докато телефонът звънеше и вървеше записа. Джинсите подчертаваха ханша и бедрата й. А триъгълничето между тях…
Пиии.
— Аз съм.
Посегна, взе слушалката и се облегна.
Зачакаха. Тя продължаваше да си играе с копчето, изтегната на дивана с кръстосани глезени и слушалка в ръка…
Пиии.
— Здравей. — Гледаше към него.
— Здравей. — Наблюдаваше я.
Тя въздъхна.
— Представях си какво ще стане. Шумотевицата. Пираните. Цели месеци, докато трае процеса, а и след него… Шушуканията зад гърба ми от всички страни — в службата, познати… — Въздъхна. — Колкото повече мисля, толкова по-ужасно ми се струва. — Погледна нагоре. Наблюдаваше я. — Скъпи, имам идея, която може да се окаже много сполучлив изход от положението.
— И каква е тя?
— Дръж се да не паднеш от изненада. Все мак мисля, че заслужава сериозно внимание.
— Държа се.
— Защо не се оженим?
Гледаше как го гледа.
— Права си. Изненада ме.
— От моя гледна точка освен всичко останало няма да се чувствам длъжна да информирам властите. Щом съпрузите не са длъжни да свидетелстват един против друг, от тях не може да се очаква и да доносничат, нали? Ти не си някакъв масов убиец, който избива хора за удоволствие или по призвание и може да продължава вечно. Бил си застрашен и си се защитавал, това е рационален мотив. Поне аз така си го представям. Ако греша, поправи ме.
— Продължавай. — Наблюдаваше я внимателно.
— Естествено, налага се да ти поставя някои задължителни предварителни условия. Първото е окончателно изключване на системата, без никакви пререкания, включително и от моя страна. Трябва да признаем факта, че някой винаги може да я открие или да се превърне по някакъв начин в заплаха за нас.
— А второто условие? — Не сваляше очи от нея.
— Не знам. Не съм го измислила още. Но, Пит, реално погледнато, ще можем ли някога да намерим по-подходящи партньори за себе си? Толкова ни е хубаво заедно, сексът е фантастичен… Въпреки всичко ти си оставаш ти, не мога току-така да променя чувствата си. Прерових цялата си душа. Изглежда, не съм толкова равнодушна към парите ти, колкото смятах. Второто условие вероятно ще включва голям апартамент на Парк Авеню и три прислужнички. — Усмихна се. — Какво ще кажеш?