— Здравей. — Пусна Фелис на пода в антрето.
Затвори очи и пое дъх.
Отвори ги и видя Фелис да влиза в кухнята.
— Хей, глупаче, почакай. — Тръгна след нея. Фелис спря, обърна се и я погледна. Клекна, вдигна я и я гушна на рамото си. Милваше рижата козина и я целуваше. Фелис замърка.
Внесе я в кухнята, наведе се и я пусна на пода.
— Откога не си я хранил? — Запали лампата.
— Давах й туй-онуй.
— Какво, сухи корички ли? — Отвори шкафа и извади една консерва. Фелис измяука. — Потърпи малко. — Взе от чекмеджето отварачката. Когато той се появи на вратата, тя го погледна. — Здравей.
— Здравей. — Усмихна се и се огледа с ръце в джобовете на джинсите. Носеше обемисто зеленикаво яке, закопчано на кръста над светлозелена риза. — Тук е заприличало на моята кухня.
В умивалника бяха струпани мръсни чинии, но масата се въргаляха кутии и прибори, върху стойката за ножове бе захвърлена кърпа за чинии.
— Сигурно няма да ми повярваш — рече тя, докато отваряше консервата, — но през последните трийсет часа не бях в най-добрата си форма. Хубаво яке имаш.
— От сто години.
— Говори ли е адвоката си? — Клекна и започна да изпразва с лъжица консервата в купичката. Фелис чакаше отстрани. Погледна го. Той поклати глава. Изпразни консервата. — И какво реши?
— Ела да поговорим оттатък.
Тя хвърли празната кутия в боклука и остави лъжицата в умивалника.
— Защо не идем да хапнем в „Джаксън Хоул“? Получих клаустрофобия.
— Нека първо да поговорим.
Изплакна купичката за вода, напълни я и я остави на пода. Приближи се до него и го целуна по устните.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
Поклати глава. Целуна я.
Влязоха в хола със сплетени ръце. При дивана се разделиха и го заобиколиха. Тя седна, а той отиде до прозореца. Отмести с пръст белите копринени завеси и надникна между тях.
— Пак започва да вали.
— Въпреки това искам да изляза. — Наблюдаваше го, седнала до дясната ръчка на дивана с подгънат на възглавницата крак и ръка върху коляното.
Той се приближи към другия край на дивана. Спря до масичката за кафе и впери поглед в нея. Въздъхна.
— Мила моя, бих дал всичко на света да можех да ти повярвам. Честна дума. Но не мога да си представя как би забравила убийствата, особено ако си познавала една от жертвите, макар и бегло.
— Подценяваш две неща — колко държа на теб и колко ме плаши мисълта за гласността. Не твърдя, че ще бъда безбрежно щастлива и че понякога няма да се измъчвам. — Сви рамене. — Но това е най-добрият вариант. От гледна точка на моите и твоите егоистични интереси. Освен ако не държиш да се ожениш за своя връстница.
— Глупости. — Седна на ръба на стола и поклати глава. — Не. Ти просто се опасяваше, че ще се хвърля от прозореца, и си искаше Фелис. — Фелис прекоси килима, размахала черното връхче на опашката си. — Добро коте, веднага дойде. Подресирах я малко. — Проследиха я как се опъна на възглавницата под прозореца, облиза лапа и започна да си мие лицето. — Много ми беше приятно с нея.
Погледнаха се в очите.
— Какво трябва да направя, за да те убедя, че съм искрена?
— Каквото и да направиш, няма да ме убедиш. — Разкопча якето и притисна ръце между коленете си.
— Ще се предадеш ли?
— За да прекарам живота си в лудница? И то ако имам късмет!
— Не целия живот.
— Ще гледам по цял ден националната телевизия. — Усмихна се. — Ще споря с другите луди кой канал да включим. Не… — Поклати и наведе глава. Потърка червеникавокестенявата си коса.
Тя седеше, с ръка на коляното, и го наблюдаваше.
— Пит, трябва да знаеш, че ако… с мен се случи нещо толкова скоро след смъртта на Шиър, дори да прилича на злополука или самоубийство…
— Знам. Ще бъда главният заподозрян.
Наклони се към него.
— Миличък, послушай ме. С добър адвокат ще излезеш много по-бързо, отколкото предполагаш, а ти можеш да си позволиш най-добрия, нали? Правил си и толкова добрини. Парите, които си изпращал на хората, също ще се вземат под внимание. А самият факт, че си отишъл доброволно, ще бъде огромно преимущество, сигурна съм. Честна дума. — Той вдигна глава и я погледна. — Няма да е толкова страшно… — Усмихна му се. — Ще получаваш любовни писма от жени на всякаква възраст.
— След малко ще дойде Сам. — Изгледа го. Той бръкна в якето. — Негов е. След смъртта на майка ми баща ми му изпратил биячи. Тогава го е купил. Деветмилиметрова „Берета“. — Втренчи се в синкавата стомана в ръката си. — Ще бъде убийство, последвано от самоубийство. От известно време ти е досаждал по телефона. Нищо особено, дори едва ли си го споменавала пред някой друг освен пред мен. — Опря китка на коляното си. Пистолетът бе насочен надолу. — Разбрал е превратно част от нещата, които си му говорила в парка преди известно време. Оказвал ти е натиск да скъсаш с мен — знаеш колко ревниви могат да бъдат старците. Ще намерят бележка за това до пишещата машина. Написах я снощи, докато ти се къпеше. — Усмихна се. — Не през цялото време, не гледах около двайсет и пет минути.