— Не се безпокой! Иди в избата: там ще намериш всичко, каквото ти трябва.
Като отишла в избата, домакинята се слисала: в нощвите за хляб имало толкова пресни пити, че месалът се бил вдигнал чак до потона. На масата върху големи тепсии видяла наредени големи късове месо, току-що изпечено. И те били цяла камара. А на пода имало сума гърнета, пълни с медовина, и големи бъчви с мед. Жената повикала своя мъж да сподели с него радостта си. И двамата, учудени и трогнати, отишли да благодарят на своите гости — двамата пътници. Но като влезли в стаята — видели, че пътниците не са там. Никой не ги бил забелязал кога са си отишли.
Гостите се научили за чудото и като се прибрали, разказали на домашните си. Скоро се разнесъл навред по околността слухът за станалото. Почнали да идват хора отвсякъде да хапнат от чудните хлябове и да пийнат от медовината. Всички жители на града и околните села се изредили. При все това нито храната намалявала, нито питието. Вземе ли домакинята десет погачи да ги разчупи на гостите, на тяхно място изведнъж се явявали други десет. Тъй ставало и с меда, и с месото, и с медовината.
Хората почнали да гледат с голяма почит домакина. За всичко се допитвали до него. Уважавали го повече от цар.
По едно време по пътя се зачул конски тропот. Пред къщата спрели сума конници.
— Много народ се е натрупал тук — рекли си те един на друг. — Навярно има сватба. Хайде да влезем!
На вратата ги посрещнал един от гостите и ги поканил:
— Елате, конници! Влезте, та се нахранете! В тази къща всеки е добре дошъл. За всички има и храна, и питие. Чудеса стават тук, казвам ви: колкото повече ядеш и пиеш, толкова повече има. Медовината се лее като от извор. Цели тепсии с печено месо има — крехко и тлъсто. А хлябът е като козунак — колкото и да ядеш, не можеш се наяде. Влезте. Влезте!
Конниците влезли. Като седнали на трапезата, запитали ги кои са и отде идат.
— Ние сме пратеници на дванадесетте царе, братя на вашия цар. Казаха ни да бързаме, защото царят ви се готвел да умира. Канел нашите царе да го споходят. Тръгнали сме да му известим, че братята му ще му дойдат на гости.
Един селянин се обадил:
— Царят бил болен ли, казвате? Не сме чули такова нещо, но не е чудно, всичко става.
Друг рекъл:
— Може, може. Сума време има, откак не сме го виждали да излиза с колесницата си, нито да тича по лов из нивята и ливадите.
Трети казал:
— Житата са вече узрели, а той не е пратил още хора да ни поведат на жетва.
Един от конниците запитал:
— Кара ли ви царят да му работите? Че земята не си ли е ваша?
— Не е. Негова е. Всичко е негово. Ние нямаме нищо. Съсипва ни от работа. И за най-малката грешка ни затваря хей в оная кула, на брега на езерото. Там е много страшно.
— Значи, лош цар, а? Ще го видим. Трябва да побързаме, че нашите господари ще дойдат утре. Те вървят подир нас с придворните си.
И като се обърнали към домакина, рекли му:
— Благодарим ти, братко, за гостоприемството. Дано къщата ти бъде винаги все тъй пълна. Дано успяваш във всичко, което заловиш. Хайде, сбогом. Добре ще е, ако и в двореца ни посрещнат тъй, както ни посрещнахте тук.
Но неколцина се обадили със смях:
— Недейте се надява! Нашият цар е скъперник. Ако не си носите хляб, от глад ще умрете.
Когато стигнали в замъка, пратениците видели, че там стават приготовления за угощението. Ловци носели зайци, глигани, диви кози и сърни, убити по заповед на царя, а селяни — заклани овни и телета. Печел се хляб в няколко пещи. Месели се баници.
Конниците съобщили, че скоро ще пристигнат техните господари със своята многобройна свита. Царят заповядал да им кажат, че въпреки болестта си ще се яви в пиршеския чертог, за да изрази на своите братя почитта си.
Дошли най-после и царевите братя. Много придворни вървели с тях, все богато облечени и натруфени. Между царя и братята му имало отдавна свади за земя и власт. Но като се научили, че брат им е на смъртно легло, царете решили да се придобрят с него: най-после на умиращ човек не бива нищо да се отказва.
Те влезли в големия пиршески чертог, дето ги поканили. Техните хора били повикани в друг чертог, за да пируват заедно с придворните на местния цар. Царедворците скоро забравили своите господари, защото засвирила музиката и слугите почнали да принасят ядене и пиене.
В големия чертог, отреден за братята, седял на разкошно легло царят. Леглото било до самата трапеза — да може домакинът да яде и пие заедно със своите гости. Край него седяла на висок престол коварната царица, облечена в най-хубавата си премяна. Тя била тъй прелестна, тъй мила и любезна, че никой не можел да се усъмни в добротата й. Белите й копринени дрехи блестели, изпъстрени с бисер.