да го вплита образно в мита, както смятали
за уместно по-раншните Учители на човечес
твото.
Той не могъл обаче да попречи други след
земните му дни да не вплетат в мита него
вия собствен образ, — не могъл да попречи
самата вест за живота му да не се пре
върне в мит. —
И в този мит вечната премъдрост на
мерила свой образ и подобие!
26
и в този мит обаче мъдростта била тъй
преплетена със заблуди, че е нужно грижли
во отсяване, ако не искаме заблудата зави
наги да задуши истината!
Последният велик мит, създаден от чо
вечеството, трябва да се преобрази в онази
Действителност, от която някога е произ
лязъл!
Хилядолетия наред митът помагал на чо
века да пръска Светлина в обгърналата го
нощ, — но вече е изтекло времето на напът
ствия чрез мита, Щ настъпило е времето на
познанието, почерпано от Действителност
та! *—
г
Човекът от идните поколения ще умее да
цени повече от всички преди него създаде
ния от дълбоката древност мит, само че в
неговите очи той ще бъде като отразен в ог
ледало образ, който му показва наистина как
изглежда лицето му, но не съдържа по никой
начин в себе си живото му въплъщение.
Творческата сила на човека ще търси все
по-често други източници на вдъхновение, но
27
при все че някои действителни процеси ще
продължат да служат на мита, хората ще
умеят да правят разлика между непосред
ствената Действителност на Битието и
всичко онова, което може да се изрази един
ствено чрез образи и символи.
Властта, упражнявана някога от мита
върху душите на хората, се е запазила и днес
там, където е все още жива родената някога
от него вяра, но ще дойде едно ново време, когато той ще бъде лишен от властта си, и
то завинаги! щ
Животът на Духа, който митът само е
отразявал, ще изпълни новия човек и той
ще осъзнае в самия себе си цялата истина, долавяна от предците му само в образи чрез
мита.
А дотогава нека митът на древните се рад
ва навсякъде на благоговението, което той, като духовно дело на човека, наистина зас
лужава!
*
28
МИТ И КУЛТ
Да почита Боговете, да им въздава бла
годарност или да омилостивява неб-
лагосклонните към него — към всичко това
трябвало да се стреми човекът, чиято вяра
била изградена от мита.
Той бил убеден, че единственият начин да
постигне това са външните действия.
Скоро обаче започнал да се догажда, че
не е без значение и самата форма на тези
действия.
Не всеки ритуал при жертвоприношение, при въздаване на благодарност или възхва
ла му се струвал в еднаква степен угоден на
Боговете.
Ето защо той отхвърлил онези форми на
преклонение и жертвоприношение, които не
се харесвали на Боговете, и ги заместил с дру
ги форми, които според него трябвало да му
спечелят тяхното благоволение.
За да бъде по-сигурен, че желанията му
ще бъдат удовлетворени, той съблюдавал
най-точно ритуалите, чиято действеност му
31
се струвала многократно доказана.
Така култът към Боговете намерил своя
та устойчива форма.
Човекът вярвал, че дължи всичко това на
небесните същества, създадени някога от са
мия него в мита, докато не се появили пър
вите Светещи, които хвърлили светлина
върху мита.
Те първи избавили култа към Боговете
от веригите на тъмното суеверие и си послу
жили с него, за да пробудят скритата в чо
века магическа сила.
Те знаели за способността на човека да
въздействува върху невидимото, като го под
чини на волята си и го накара да му служи.
Ала знаели също, че само най-непокла-
тимото вътрешно упование можело да оси
гури успеха на това начинание, и съзнателно
обвързали магическия акт с вярата — нався
къде, където тя била пуснала здрави корени.