— Аха… това е точно над центъра на изкуствената купа, тоест обвивката.
Абдус кимна.
— Нещо дразни звездата и я кара да изхвърля гигантски огнени езици. Според мен е много опасно.
Приближаваха системата доста бързо. Клиф се зарови в изобилната информация. Очевидно изкуственият диск — тоест обвивка, защото от изображението се виждаше, че обектът е извит отвъд гледната им точка, — та обвивката изобщо не беше далече. Може би на няколкостотин астрономически единици. Разстоянието от Земята до Слънцето. По време на изтощителните тренировки екипажът беше свикнал с подобни гигантски мерки за разстояние.
Клиф си помисли кога е било това… преди векове. А му се струваше, че са минали само няколко седмици.
Погледна изображението и се опита да си го представи като заоблена полусфера, обвита около звезда.
Увеличиха оптиката върху изригванията на диска, като променяха настройките, за да покажат синьо-бялото нагрято поле на звездната повърхност. Блясъкът беше свиреп, актинов и кипеше от яростни бури. Малко бяло слънце, прилепнало към по-голямата розова звезда като пиявица.
Над петното се виждаха изригващите плазмени стълбове — усукваха се около себе си като борещи се змии и се издигаха нагоре. Изглеждаха така, сякаш пламъците им ще оближат повърхността на купата. Но преди да стигнат до извивката ѝ, се събираха в продълговата струя. Клиф виждаше капките и ярките точици, излизащи от звездата и устремяващи се в струята към кръглата дупка на купата и открития космос.
— Дайте да погледнем по-стари снимки от последната вахта.
Корабът запазваше автоматично данни от околния космос. Софтуерът му беше усъвършенстван да изказва собствени хипотези за класа и типа на всички светещи обекти, които засичаше. Тримата провериха архивите. Безмълвните интелекти, които се мъчеха да разгадаят какво е Купата, както вече я наричаха, бяха потънали в безкрайни параметрични обърквания.
В инфрачервения спектър имаше блясък — там, където се намираше дъното на Купата. Никой от инструментите не показваше снимка на Купата от годините, когато я бяха приближавали отзад. Клиф започна да прескача скучните изображения. Купата се бе появила като малко точка, но никой не би обърнал внимание на такъв дребен обект, отдалечен на светлинни години.
Инфрачервената радиация на обекта показваше около двайсет градуса по Целзий. Стайна температура.
— Приятно — възкликна Абдус.
Около широката извивка преобладаваха тропически условия. Външната повърхност беше хладна и очевидно камениста. Но на топлата страна беше само двайсет градуса. Звездата явно беше по-малко гореща от Слънцето. Разбира се, на Купата нямаше нощ и заради постоянното огряване сигурно бе по-горещо.
Клиф опита да си представи колосалната конструкция, въпреки че разсъдъкът му пищеше. Но пък когато нещо изглежда невъзможно, най-добре е просто да го изучиш, докато не дойде разбирането. И трябваше да изчака и събуждането на капитана, разбира се.
Първият шок дойде от простите геометрични сметки. Майра му показа разстоянията и ъглите и Клиф осъзна, че вътрешната страна на Купата е двеста милиона пъти по-голяма от повърхността на Земята. Ръбът всъщност осигуряваше огромно животоподдържащо пространство. Биологът трябваше да изчака капитана, но… Въздух. Вода. Припаси, с които да попълнят кораба. Викрамсингови кимнаха усмихнато, когато заговори за това.
В малката видима през дупката зона Абдус засече отразена оптическа емисия и откри спектрални следи от вода. След това, с малко повече усилия, за да видят през кипящата плазма, която обвиваше „Слънцетърсач“, успя да открие и кислород.
Значи това бе необятна площ, предназначена за живот… обаче на какво?
Клиф погледна на какво разстояние са от Купата. Триста и двайсет астрономически единици — около една стотна от светлинна година. „Толкова близо!“ И се приближаваха бързо.
Но все още виждаха само тъмната, обратна страна на обвивката. Той се замисли. Бяха изправени пред безмилостни астрономически факти — ускорения, време, хранителни запаси…
— Това е отвъд моите способности — каза той и забеляза разочарованието на Викрамсингови, въпреки че се опитваха да го скрият.
— Не може ли да научим повече? — попита колебливо Майра.
— Не и от такова разстояние — отвърна Абдус. — А се съмнявам, че капитанът ще разреши да променим траекторията си, за да се приближим.
Клиф ги погледна и пред главата му преминаха няколко нелюбезни мисли. Пет вахти не бяха събудили капитана, защото не разполагаха с отговор. Бяха обучени просто да поддържат кораба. Тренирани да бъдат спокойни. Но това бе нещо, което земните инструктори никога не си бяха представяли.