Выбрать главу

— Мисля, че имаме два проблема — каза Клиф, надяваше се, с най-дипломатичния си тон. — Припасите. И този странен… обект. Това е твърде сериозно, за да решаваме сами.

— И ние мислим така — потвърди Абдус.

— Вижте — започна директно Майра, — наистина е време да събудим капитана…

— Искам да съживите и Бет Хароу.

Двамата примигнаха.

— Но тя е…

— Способна, нали? — Виждаше, че се задават доста неприятности, и не искаше да е сам. Че кой би искал?

— Но протоколът не изисква…

Клиф вдигна ръка и ги погледна твърдо.

— Нека просто го направим.

— Тя не ти е… съпруга.

— Да, не е. Но е пилот и разбира от кораба.

— Първо ще питаме капитана — отвърна Абдус твърдо.

2.

Казаха на капитана веднага щом излезе от хибернацията, още докато беше със замъглен поглед и вкочанен. Очите му мигновено започнаха да примигват трескаво.

— Няма да повярвате — заяви Абдус.

Скептичната усмивка на капитан Редуинг събра бръчици около очите му.

— Сериозно?

И те му разказаха, докато масажираха вкочанените му мускули и прилагаха съответните химикали. Клиф стоеше настрани и чакаше Викрамсингови да преведат Редуинг през цялата история.

Капитанът се надигна и разтръска черната си грива. Сините вени прорязваха бронзовата му кожа.

— Сигурни ли сте?

Те продължиха да разказват и му показаха изображения, дневници и накрая близки снимки на Купата. Капитанът се втренчи в снимките за момент, след което се съсредоточи върху проблема с припасите.

— Двигателят не върви според очакванията. Цели пет вахти! Нищо ли не можахте да направите? — И насочи пръст към Викрамсингови.

— Не знаехме какво да направим — отвърна Майра. — Имаше…

— И летим така… откога?

— Това не е заложено в протоколите… — почна Абдус.

— Майната им на протоколите!

— Капитане, лептонният двигател е един проблем, а това отпред — съвсем друг — обади се Клиф.

— Ти си учен — сряза го Редуинг. — Сега говорим за екипажа.

Клиф отпи глътка кафе и се замисли за слуховете отпреди излитането. Редуинг беше от семействата, които бяха забогатели от индианските казина. Беше профучал през МТИ с отлични оценки и множество намусени врагове. Беше си създал репутация покрай проучванията и експлоатацията на Марс. Гаден кучи син, но пък вършеше всичко както трябва. Не най-лошата възможна препоръка. Налагаше се да спазва заповедите му.

— Не може повече така — каза Майра, като никога недипломатична. — Външната диагностична апаратура работи добре и сме сигурни, че проблемът в двигателя не идва от някакво свойство на междузвездния газ. Разчитаме на микровълновата апаратура за диагностика на греблото…

— Ще прегледаме всичко отново — отсече Редуинг и прехапа устна. — И по-старите вахти — Джейкъбс, Чен. Амбъртсън, Абар, Калейш — все способни хора…

Редуинг се включи в подробния преглед на инженерните доклади. Системи, потоци, баланс, неизправности. След няколко часа беше зациклил като корабната диагностична система, която бе по-добър инженер от всички тях. Нищо не изглеждаше повредено, но корабът не се движеше както трябва. Бе летял перфектно през първите десетилетия, достигайки пределна скорост, когато налягането от връхлитащата към греблото материя бе изравнило ускорението от водородния синтез. Губеха скорост от десетки светлинни години — в началото бавно, а после по-осезаемо.

Екипажите бяха проверили очевидните обяснения. Може би междузвездният газ ставаше твърде рядък и не можеха да съберат достатъчно водород, та двигателите да работят с максимален капацитет. Сметките показваха, че проблемът не е в това. Синтезният двигател се състоеше от магнитни цилиндри, които задържаха плазма. Греблото непрекъснато добавяше нови протони за реакцията. Магнитните ротори освобождаваха през роторите алфа-частици, които тласкаха кораба напред. Системата работеше от векове и изглеждаше наред.

Следващата вахта бе предположила, че отпред може да има твърде много прах, който да оказва съпротивление на ускорението им. Бяха успели да измислят как да вземат проби и да ги изследват внимателно. И в тях нямаше нищо нередно.

Следваха други идеи и опити, но сега нещата бяха сериозни. Бяха потеглили достатъчно презапасени — но вече нямаше да е достатъчно.

— Тлъстият ни резерв… е стопен — заяви Редуинг.

„Слънцетърсач“ щеше да стигне целта си със закъснение от почти цял век. Можеше и да успеят, ако очакваните течове и загуби не се случеха… но никой не искаше да изчислява шансовете за подобно нещо. Всички знаеха, че процентите са твърди лоши.