Выбрать главу

— Капитане? Кога се очаква да пристигнат приматите?

— Трябва да се появят скоро. Възможно е. Но не очакваме да следват прост маршрут и да останат на същата линия. Това би било твърде очевидно. — Последното изречение предизвика неволно потръпване в знак на покорство, с кехлибарено и кафяво, тъй като капитанът разбираше изводите.

— Може да разберат, че очакваме опит за измъкване.

— Стратегическото командване не смята за много вероятно…

— Направете ми удоволствието.

— Но сил няма как да знаят…

— Капитане, винаги има предатели. Информацията изтича, колкото и да опитваме да запушим пробойните.

— Астрономе, чудех се на какво дължим оказващото ни чест ваше присъствие. Едва ли приматите нашественици биха избрали толкова прост маршрут…

— Не си въобразявайте, че може да отгатнете рационалността на пришълците. Нито тяхната интелигентна природа.

— Но нали не очаквате…

— Тези сил са се събрали с причина.

— Но как… Разбира се, тези сил ни създават проблеми още от времето на баба ми. Виждат това като нова възможност да…

— Губите време.

Капитанът побърза да промени командите си и небесната риба се спусна по-ниско и се понесе към каменните възвишения, които обозначаваха Дългата линия.

Мемор се възползва от момента, за да провери във вътрешното си съзнание информацията за тези Приобщени, сил. Купата бе минала покрай техния свят още докато те бяха ловци-събирачи. Птичите хора бяха решили, че са обещаващи, и бяха взели много на борда. Ранните сил бяха изчезнали отдавна — в генетичен смисъл. Да, бяха сръчни, но не чак толкова умни. Нещо близко до по-старите примати на Купата, но с амбиции, производство на инструменти и по-добри социални умения, развити от груповия лов. Както бе обичайно, първите им инструменти бяха оръжия. Оръжията винаги подпомагаха интелекта, което можеше да е позитив, но уви, не и при сил. Тези същества вдигаха периодично бунтове и често се налагаше да бъдат реинструктирани, дори генетично.

Първоначално сил бяха еволюирали по дърветата — чест източник на по-нататъшни беди, защото даваше сръчност на крайниците. Птичите хора ги отглеждаха специално за да развият интелекта и употребата на инструменти, като засилваха изкуствената селекция и насочваха чифтосването им, за да ускорят ефектите. Сил бяха опитомени и направени по-умни и пригодни за технологичните работи, които трябваше да се вършат по Купата. Бедите започваха, когато по-чепатите от тях се бунтуваха, или още по-лошо, решаваха да увеличат териториите си. Трагичното разрешение трябваше да се избягва, макар дори то да не вършеше работа винаги.

— Екипаж! Открий огън! — нареди капитанът.

Мемор се напрегна. Това беше неизбежният проблем в употребата на живи същества за летене в атмосферата на Купата. Естествено, не можеха да използват химично гориво за всеки самолет, защото щяха да изтощят земеделските райони, и затова предпочитаха електромагнитните полети. От своя страна, небесните риби можеха да издържат на относително архаичните оръжия, с които разполагаха Приобщените. Освен това можеха да оказват сериозна въздушна поддръжка с огромния си резервоар от водород.

Екипажът започна да обстрелва с огнените оръжия разпръснатите групички сил на склона. Бяха толкова близо, че Мемор можеше да чуе яростните крясъци и писъците на последна агония. Неприятен звук, но успокояващ, да.

Включиха се и излъчвателите на болка. Мемор наблюдаваше как капитанът ръководи нападението и подкарва сил. Тичащите същества приличаха на паникьосано стадо. Импулсите на зеления лазер ги унищожаваха на цели групи. Стрелваха се надолу и ги изпепеляваха.

Но и небесната риба понасяше щети. Сил бяха разположили артилерия с изненадващо ефективни снаряди, чиито шрапнели разкъсваха корема ѝ. Мемор усети как подът вибрира от реакцията ѝ — тя потръпваше от раните. Отекна дълбоко ръмжене. Екипажът засипа противника с още лъчи от болкоизлъчвателите — стандартно оръжие, което беше безшумно и се използваше за пречупване на съпротивата.

Но артилерийският огън не се поколеба дори при максимална сила на излъчвателите.

— Сил не би трябвало да издържат… — Мемор не довърши, защото видя кой стреля.

Нашествениците.

— Капитане, използвайте лазерите.

Мъжкият показа смут с перата на короната си.

— Техният огън е поразил предната ни батарея, Астрономе. Извинявам се…