Един сил взе рибата и направи нещо впечатляващо: подхвърли я във въздуха и закачи кожата ѝ със светкавично движение на ножа си, след това я преметна, като използваше собствената ѝ тежест, и кожата се отлепи. Одирането беше невероятен трик, а след това той дори я наряза още докато тя се въртеше във въздуха. После предложи на Клиф дебело сурово парче.
Той отхапа от учтивост. Месото беше почти безвкусно.
Тези създания се движеха по-бързо, отколкото реагираха очите му.
Земите им също бяха различни. Обилна зеленина, малко каменисти терени, странни дървета и растения с големи листа и много плодове. Имаше и доста дребен дивеч, чийто лов вероятно бе сред любимите занимания на сил.
Сети се за Бет. Чудеше се къде е тя и какво е научила. Помнеше нежното галене на косата ѝ по гърдите му, когато тя лежеше до него и си тананикаше. Копнееше да я види, да сподели с нея приказните чудеса на този свят. Можеше да има малко неприятности заради Ирма, но… но какво?
Избягваше да мисли за това. Ирма беше убежище от нарастващия стрес, от скитането във враждебна територия. Да… Но имаше ли и нещо повече? Не знаеше.
„Бори се с проблемите, като се появят“. Осъзна, че това се е превърнало в мотото му.
Ирма приседна до него и каза:
— Ако не изпадаш в тези многозначителни мълчания, няма да спя толкова.
Клиф сви рамене.
— Въобще не са многозначителни. Просто се чувствам добре.
Тя се прозя.
— Баща ми винаги казваше… — тя заговори с басов мъжки глас: — „Никога не е късно да имаш щастливо детство“.
— Моето беше щастливо.
— Чу ли какво каза Куерт?
— Че са Приобщени видове ли?
— Да. Който и да управлява този свят, взима същества от световете, покрай които минава.
Клиф сви рамене.
— Имат достатъчно място.
— Идеята не е нова, просто е по-мащабна. Ние сме създали подобна еволюционна ниша, когато сме опитомили вълците.
— Да. И когато сме превърнали кратунките в съдове. Но съответно кучетата и кратунките са се възползвали и са променили човешките ниши.
— Купата предоставя големи възможности с толкова свободна земя.
— Това е подсказка защо са построили това нещо. Невероятно голямо е и използва невероятно здрави материали. Не са позволили на разумните видове да завладеят околната среда обаче.
Тя се обърна и загледа как един сил опитва импровизираната въдица на Клиф. Сил си имаха свои, но бяха любопитни. Съществото заметна кордата с грациозно движение.
— Искаш да кажеш, че не са направили това, което ние причинихме на Земята.
— Да. А и пътуват между звездите.
— Ние сме еволюирали да правим краткосрочни предположения и да вземаме светкавични решения на базата им. Дългосрочната перспектива не е от силите ни. Само виж Епохата на апетита — продължила е повече от два века!
— Сигурно е било забавно.
Силът хвана още по-голяма и по-грозна риба от неговата и Клиф изръкопляска. Шумът накара останалите същества да се обърнат стреснато и да ги изгледат. Той знаеше, че при хората продължителното взиране предполага или сбиване, или правене на любов. При сил очевидно бе по-сложно. Те използваха очите си за сигнализиране, както хората използваха устите си. Явно затварянето на дясното око и пуленето с лявото означаваше учудване.
Той се ограничи само да им махне. Очите им се разшириха оценяващо.
— През двайсет и втори век целта е била да се ограничат щетите и да се стабилизира климатът. Единственият начин е бил да се създаде сериозно присъствие в космоса, експлоатация на астероиди и стабилна икономика в слънчевата система. След това сме се насочили към звездите.
— Сигурно и с тях е било същото.
— Тогава защо просто не пращат кораби като нас?
— Може би са пращали. Може да се идвали на Земята, но да не са оставили следи.
— Видяхме почти земни видове тук, нали?
— Да. Видях доста познати неща. Може да е паралелна еволюция — функцията определя формата и създава общи черти. Като тази риба. Страшно е грозна, но съм виждал подобни в Карибския басейн.
— Обзалагам се, че е вкусна. Стомахът му изръмжа.
— Ще запаля огън. Това е интересна отправна точка — извиването на молекулите и химическите сходства. Достатъчно близки са до нашите, за да не умрем от глад.
Куерт се появи от гъсталака и каза:
— Добре. Ще готвим.
Клиф помириса въздуха.
— Пушек. Явно вече знаят, че съм хванал нещо.
— Умни са. Чудя се защо понесоха такива загуби само да ни свалят от влака.
— Искат да се отърват от управниците на Купата.
— Е, ние едва ли можем да им помогнем.
— Вероятно. Имаме късмет, че изобщо сме живи.