Решиха да спрат и да поспят.
На следващия корабен ден Клиф се събуди пръв. Продължаващият седмици неспокоен сън беше друг от симптомите на размразяването. Раздразнението, което вървеше с него, също не беше изненадващо. Проклетият шум въобще не помагаше. Най-доброто решение бе да говори колкото се може по-малко. Междувременно умът му се въртеше над по-дълбоката загадка на купата, която висеше като питанка на оптичните монитори. Заради плазмените смущения образът прескачаше, но понякога Клиф виждаше зашеметяващи подробности.
„Свят като купа“. Опита се да измисли по-добър термин. Претенциозен и изкуствен. Кой би избрал да живее на такова място?
Проведоха среща и после още една, без да измислят нещо полезно. На края на поредния фрустриращ разговор Клиф каза тихо:
— Искам да събудим Бет. За този проблем ни трябват повече умове, а ние сме зациклили.
Редуинг сви устни и поклати глава.
— Трябва да сме пестеливи.
— Само ако решим да продължим, с надеждата, че нещата ще се оправят, без да правим нищо — отвърна Клиф бързо.
Викрамсинг също се включи, преди капитанът да успее да отговори.
— Тази сутрин засякох ново леко понижение на ускорението. Почти цял километър за секунда.
Последва дълга пауза. Редуинг внимаваше да не издаде напрежението си, но признаците за него се трупаха. Раздразнени жестове, счупена чаша, моменти на вътрешна изолация. Психолозите на Земята имаха високо мнение за лидерския стил на капитана, но според Клиф той бе най-добър в бюрократичните схватки. „Но тук няма мениджъри, които да разиграва“.
— Значи това, което не е наред, става по-лошо — каза Редуинг.
Никой не му отвърна. Нямаше нужда да потвърждават очевидното.
— Бет е чудесен пилот и инженер. И има много други умения — каза Клиф.
Още докато го казваше, усети, че звучи двусмислено. Дори Майра се усмихна. „Много други умения“. А и всички знаеха за връзката им.
Редуинг примигна, после се усмихна.
— Добре, затоплете я.
Започнаха процедурата по съживяването на Бет. Протоколите бяха ясни, но всеки случай си имаше индивидуални отклонения. Докато процесите вървяха, четиримата още два дни обсъждаха проблема със забавянето, но не откриха нищо. Корабът летеше напред, удряше молекулярни облаци и все по-чести плазмени пламъци.
— Това са остатъци от струята, която виждаме — обясни Абдус. — Започваме да я достигаме.
Греблото щеше да има нужда от навигация, а не разполагаха с данни за калибриране. Изкуствените интелекти, които неуморно регулираха загребващите полета, бяха по-умни от човек, но бяха и твърде тесногръди. Работеха добре, доколкото можеха, на базата и на дългия опит от полета. На моменти дори гадаеха, но не можеха да мислят извън зададените им параметри. Майра ги наричаше „пазители“ на двигателя. Клиф се чудеше дали го казва с ирония.
— Трябва да вземем решение — настоя Абдус. — Нали?
— Искаш да кажеш, че аз трябва да взема решение — отвърна Редуинг, събра пръсти и погледна през тях. Беше блед и отслабнал и не всичко това се дължеше на продължителното замразяване. Никой от тях не спеше особено много.
— Може би Бог ни я праща — обади се Клиф.
Редуинг го изгледа въпросително.
— Винаги си имал странно чувство за хумор.
По принцип не се разбираха особено добре по време на брифингите на Земята. Редуинг настояваше да направи всички учени фактически членове на екипажа, под стройна командна верига. Клиф и останалите бяха против. Научният персонал имаше собствена хлабава командна система и само върхът на пирамидата се занимаваше с капитана. Клиф беше най-старшият научен офицер. Разбира се, тези процедурни въпроси бяха на десетки — не, на стотици! — години, но в неговата памет си бяха съвсем скорошни.
Опита се да обясни спокойно и разумно.
— Ако не бяхме забавени, щяхме да профучим покрай това странно нещо. И дори да се блъснем в него. Да я наречем Викрамсинг тази звезда, а? Със съвместни откривателски права и за останалите.
Всички се усмихнаха. Имаха нужда от малко оживление. Никой на борда нямаше да изкара пари от междузвездни начинания, но все пак…
— Сега обаче сме по-бавни и можем да направим малка корекция, така че да огледаме обекта.
Редуинг го гледаше и мълчеше. Викрамсингови също.
— Той е изкуствен — продължи Клиф. — Можем да…
— Намерим помощ ли? — Устата на Редуинг се изви скептично. — Признавам, обектът е странен, но нашата цел не е да проучваме феномените по пътя. Ние отиваме на Слава.
Клиф обмисляше този момент вече от два дни. Разпери ръце, сякаш претегляше плюсовете и минусите на везни.
— Може би можем да направим и двете.