— Мислиш ли, че ще оцелеем?
— Всъщност не. — Клиф си пое дъх и добави. — Не мислех обаче и… че ще станем любовници.
Тя примигна и се взря в течащата река, избягвайки погледа му.
— Ние не сме. Поне аз не те обичам.
— И аз. Как го нарече? Секс по необходимост?
Тя се изкиска нервно.
— Вярно, че казах така.
— С твоя човек стандартен брачен договор ли замисляхте? — попита Клиф просто колкото да каже нещо.
— Да. След като се установим на Слава. Щях да размразя яйцеклетките си и да създадем семейство. Решихме, че двайсет и пет годишен договор ще свърши добра работа.
— С Бет не стигнахме чак дотам. Покрай цялото това обучение нямаше време да…
— Да го премислите ли? Номерът е да го почувствате.
— Хм. „Любовта не е любов, ако всяка промяна я променя“.
— Какво? О, Шекспир. Е, тази промяна, която ни сполетя, е отвъд всичките ми представи.
— Е… — Той почти се зарадва, че най-сетне е успял да приложи наученото в гимназията. Искаше да постигне някаква договорка, но не знаеше как. — Ще продължаваме ли с… необходимостите?
Тя сви рамене.
— Помага. — Усмихна се палаво. — Това е мнението ми, поне засега.
— Може да доведе до неприятности, като се срещнем с другите.
— Ще му мислим, като се срещнем.
Клиф стана и се протегна. Виждаше как прашните облаци се катерят към небето. Атмосферата бе толкова дълбока, че можеше да види огромните тъмни облаци, които висяха като планини в мъгливата далечина.
Дойдоха Ейби, Тери и Хауард. Носеха някакви растения, които бяха събрали със сил.
— Тряааше да додиш, Клиф, щеш да знаиш кви са тез работи и дъл стаат за ядини. Хауард намери цял куп.
— Боже, Тери, ти си пиян!
Клиф взе растенията. Изглеждаха наред. Пак погледна Тери, после Ейби, който също изглеждаше омаян.
— Дадоха ни да си пийнем нещо освежително — призна Тери.
— Имаше вкус на ананасово вино — обясни Хауард. — Блудкаво, но не се подлъгах, шефе. — Тупна се в гърдите. — Алкохол си беше.
— Възможно е. Тукашната химия е доста близка.
Дали етанолът беше универсален? Срещаше се при ниска плътност в звездни и планетни системи, където оформяше цели региони. Проста органична химия. Просто захари, които ферментират и оформят съединение с въглерода. И шимпанзетата го използваха. Може би всички разумни видове имаха нужда понякога да избягат от трезвеността?
— Е? — Ейби говореше като пиян, който с всички сили се опитва да изглежда трезвен. — Какво ще правим сега?
— За главите ни има награда, момчета — каза Ирма. — Предлагам да си починем тук и да се поучим от сил.
— И да ядем — каза Хауард. — Тук поне има ядене.
— Трябва ни план — продължи Ейби.
— Цел без план е просто пожелание — отвърна Ирма. — Но каква е нашата цел?
— Тук има достатъчно място — заяви Тери. — За всички замразени на „Слънцетърсач“.
— Но това е парк, не е планета! — запротестира Ирма.
— Достатъчно голямо е за милион планети. И е пълно със странни извънземни. Има предостатъчно място да се създаде нещо ново.
Очите и ноздрите на Ирма се разшириха.
— Не тръгнахме с целия екипаж, за да се озовем на това място!
— Но така или иначе сме тук — отвърна тъжно Ейби. — Дори не знаем дали ще можем да подкараме „Слънцетърсач“ отново.
— Има дяволски много неща, които не знаем — съгласи се Тери.
Клиф ги огледа и разбра, че тази идея назрява от доста време.
— Вижте, намираме се на откачено място — каза той внимателно. — Не оставяйте тежката реалност да потиска въображението ви. Ние сме тръгнали за Слава.
В звънливия им смях звучеше радост.
4.
Редуинг наричаше обитаемата част от Купата близо до обширния ръб Великите равнини. „Слънцетърсач“ мина полека над ръба и Великите равнини останаха зад него. Далече долу целофаненото небе докосваше едно възвишение от структурата на Купата.
— Внимавай — каза капитанът на Джам. — Не искаме да прогорим дупки в небето им с нашите магнити, нали?
Джам се усмихна, сякаш бе чул шега.
— Да, сър. Не нанасяй дребни щети на врага. — После добави: — Макиавели.
Големият кораб премина над ръба на разстояние стотици хиляди километри. Редуинг гледаше запленено, докато Аяан не го тупна по гърба.
— Капитане! Свързах се с Фред Ояма!
— По дяволите! Свържи ме веднага!… Фред, докладвай за положението ви.
— Не може да говори — отвърна Аяан. — Има разлика от двайсет и три минути. Могат да ни изпращат само текстови съобщения. Кажете какво да им напиша.
— Аха. Фред, ние обикаляме от другата страна на Купата, да видим какво ще открием. При последния ни контакт групата на Бет се бе подслонила в някакви пещери. Тя се притеснява как ниската гравитация ще се отрази на костите им. Иначе са в безопасност. Имат поне два месеца, после ще се наложи да ползват медицинската апаратура на кораба.