– Съжалявам да го чуя. По-добре ли си сега?
– Отлично.
– Варгас при теб ли е?
– Сама съм.
– Наред ли е всичко с него?
– Да. Няма проблем.
– Ако искаш да те отърва от него, бих могъл...
– Почти предпочитам да ми е подръка, просто за всеки случай.
Последва пауза. В паузите на Леандро не се чуваше нито дишане, нито някакъв друг звук.
– Неузнаваема си, ако ми позволиш да отбележа. Както и да е, радвам се, че се разбирате добре. Мислех, че може би няма да се сработите, като се има предвид личната му история...
– Каква история?
– А, нищо. Няма значение.
– Когато казвате това, започвам наистина да се тревожа.
– Той не ти ли разказа за онова със семейството му?
– Не разговаряме на лични теми.
– В такъв случай не бих искал да съм аз този, който...
– Какво е станало със семейството му?
Последва друга от Леандровите паузи. Алисия почти си го представи как се усмихва и облизва устни.
– Варгас изгуби жена си и дъщеря си в пътно произшествие преди около три години. Шофирал пийнал. Дъщеря му беше на твоята възраст. Той преживя много трудни моменти. Насмалко не го изгониха от корпуса.
Алисия не каза нищо. Шепотът на Леандро достигна до нея по линията.
– Значи той не ти го разправи сам?
– Не.
– Вероятно предпочита да не разравя миналото. Във всеки случай се надявам, че няма да възникнат проблеми.
– Какви проблеми биха могли да възникнат?
– Алисия, знаеш, че никога не се бъркам в интимния ти живот, макар че, Бог ми е свидетел, понякога ми е трудно да проумея вкусовете ти и особените ти наклонности.
– Не разбирам какво имате предвид.
– Отлично знаеш какво имам предвид, Алисия.
Тя прехапа устни и преглътна думите, които пламтяха на езика ѝ.
– Няма да има никакъв проблем – рече най-сетне.
– Чудесно. Да чуем сега какво имаш да ми кажеш?
Алисия пое дълбоко дъх и стисна юмрук с такава сила, че ноктите се забиха в дланта ѝ. Когато поде разказа си, гласът ѝ се бе върнал към онзи благ и мелодичен регистър, който се бе научила да използва в общуването си с Леандро.
В рамките на няколко минути изложи накратко събитията, случили се след последния им разговор. Разказът ѝ бе лишен от цвят и детайли – тя просто изброи предприетите стъпки, без да сподели мотивите или прозренията, които я бяха подтикнали към тях. В раздел „липси“ най-забележителна бе случката със задигането на книгата на Виктор Матаиш от дома ѝ предната нощ. Верен на обичая си, Леандро я слушаше търпеливо и без да я прекъсва. Когато приключи, Алисия замълча, наслаждавайки се на дългата пауза, която означаваше, че той обмисля думите ѝ.
– Защо имам чувството, че не ми разказа всичко?
– Не знам. Мисля, че не съм пропуснала нищо съществено.
– Да обобщим: огледът на колата, използвана за бягството – да го наречем така – не е дал окончателни доказателства. Имаме само признаци за насилие с нефатален край и предполагаем списък с числа, който не можем да свържем с нищо и който по всяка вероятност няма никаква връзка със случая. От друга страна, ти продължаваш да дълбаеш по темата за книгата на Матаиш – линия, която може да доведе до серия библиографски загадки от изключителен интерес, но се опасявам, че е напълно безполезна за нашата задача да намерим Маурисио Валс.
– Някакви сведения от официалното полицейско разследване? – попита Алисия с надеждата да измести фокуса на разговора.
– Важни сведения няма и не се очакват. Достатъчно е да кажа, че някои хора не гледат с добро око на това, че и ние сме поканени на празненството, макар и през задната врата.
– Затова ли ме следят?
– Затова, а и защото сигурно не вярват, съвсем разбираемо, че ще се задоволим нашите приятели от полицията да оберат всички лаври и медали в деня, в който намерим господин министъра здрав и читав и им го предадем, превързан с цветна панделка.
– Ако изобщо го намерим.
– Това неверие обикновена преструвка ли е, или премълчаваш нещо?
– Просто исках да кажа, че е трудно да откриеш някого, който може би не желае да бъде намерен.
– Поради липса на доказателства, да приемем нещата на вяра и да оставим настрана евентуалните желания на господин министъра – или на нашите колеги от дирекцията. Именно затова ти препоръчвам да внимаваш с Варгас. Лоялността е навик, който не се променя за един ден.
– На Варгас може да му се вярва.
– Каза жената, която не се доверява дори на себе си. Не ти казвам нищо, което да не знаеш вече.
– Не се тревожете. Ще си отварям очите на четири. Нещо друго?
– Обаждай ми се.
Алисия се канеше да му пожелае лека нощ, когато осъзна, че Леандро пак ѝ е затворил телефона.