Входът на сградата бе ограден от камари кашони и прашни мебели. Трима хамали, изпотени от усилен труд, бяха поспрели да си починат и да видят сметката на няколко продълговати сандвича, от които стърчаха резени мортадела.
– Тук ли се намира кантората на адвокат Брианс? – попита Варгас кръчмаря, който бе прекъснал сутрешната си шетня, за да огледа хубаво новодошлите.
– На таванския етаж – мъжът посочи с показалец нагоре. – Но в момента се местят.
Когато Алисия мина покрай него, кръчмарят се ухили, показвайки жълтеникавите си зъби.
– Кафенце с мляко и кексче, красавице? Заведението черпи.
– Някой друг ден. Когато си обръснете този храсталак – отвърна тя, без да се спира.
Тримата хамали аплодираха бодливата шега, която кръчмарят прие спортсменски. Варгас пристъпи след Алисия към стълбата – спирала, която приличаше повече на храносмилателен тракт, отколкото на архитектурен елемент.
– Има ли асансьор? – попита Варгас единия от носачите.
– И да има, не сме го видели.
Изкачиха пет етажа и стигнаха до площадка, отрупана с кашони, архивни шкафове, закачалки, столове и картини с пасторални сцени, които сякаш бяха купени на битпазара по няколко сантима всяка. Алисия надникна към кантората – апартамент в състояние на бойна готовност, където явно нищо не бе на мястото си и почти всичко бе напъхано в препълнени кашони. Варгас изпробва звънеца, който не работеше, после потропа на вратата.
– Добро утро!
В коридора се появи пищна изрусена и подложена на студено къдрене коса. Госпожицата, на чиято глава се мъдреше това чудо като каска, носеше рокля на цветя и червило в тон.
– Добро утро – рече Алисия. – Това ли е кантората на адвокат Брианс?
Госпожицата се приближи малко към тях и ги погледна учудено.
– Това е. Или по-скоро беше. Тъкмо се местим. Какво мога да направя за вас?
– Бихме искали да поговорим с адвоката.
– Имате ли записан час?
– Боя се, че не. Тук ли е господин Брианс?
– Обикновено идва малко по-късно. Не си дава много зор. Ако искате да почакате в бара долу...
– Бихме предпочели да почакаме тук, ако нямате нищо против. Етажите са доста.
Госпожицата кимна с въздишка.
– Както искате. Нали виждате, че тук всичко е на вили и могили.
– Напълно ви разбираме – намеси се Варгас. – Ще се постараем да не ви пречим.
Сладката усмивка на Алисия и особено представителната външност на Варгас като че ли разсеяха опасенията на секретарката.
– Последвайте ме, моля.
Тя ги поведе по един дълъг коридор, който пресичаше етажа. От двете страни се виждаха помещения, пълни с приготвени за пренасяне кашони. Прахолякът, вдигнат от суетнята, бе оставил във въздуха мъгла от фини блестящи частици, които гъделичкаха носовете. Пътешествието сред останките от крушението завърши в обширна ъглова стая, която явно бе последният бастион на кантората.
– Ако обичате... – посочи секретарката.
Тази стая бе малкото, което бе останало от кантората на Брианс. Стените ѝ бяха покрити с рафтове и камари от папки, които пазеха равновесие незнайно как. Шедьовърът бе едно писалище от благородна дървесина, което сякаш бе спасено от пожар. Зад него се виждаше остъклен шкаф с пълната колекция на Арансади39, наредена произволно.
Алисия и Варгас седнаха на две табуретки до прозореца на балкона, от който се виждаше статуята на Светата Дева на милосърдието, поставена върху купола на базиликата отсреща.
– Помолете Девата да се смили над нас, че мен нещо не ме слуша – каза секретарката. – За кои да съобщя?
– Хайме Валкарсел и госпожа – рече Алисия, преди полицаят да успее да мигне.
Жената кимна усърдно и изгледа Варгас донякъде дяволито, сякаш го поздравяваше за младичката булка и загатваше, че на такъв мъжага му е простен този малък грях.
– Аз съм Пури, на вашите услуги. Адвокатът едва ли ще се забави много. Мога ли да ви предложа нещо, докато чакате? Мариано от бара долу ми носи кексчета и термос кафе с мляко всяка сутрин, ако желаете...
– Не бих отказал – подхвърли Варгас.
Пури се усмихна доволно.
– Ей сега ще ви донеса.
Тя се отдалечи, кършейки кокетно ханш, което не убягна от погледа на полицая.
– Нà ви сега Мариано и кексчета – каза Алисия под сурдинка.
– Всеки използва оръжието, което има.