– Не мога да вървя по-бързо – прецени тя. – Вие тръгнете напред. Побързайте!
Варгас хукна нагоре по стълбите, а Алисия остана долу да се посъвземе, облегната на стената. Когато излезе на повърхността, полицаят се озова на улица „Балмес“. Озърна се наоколо объркан. Не познаваше добре града и не можеше да се ориентира. В този час на деня трафикът вече бе оживен и центърът на Барселона бе залят от море от коли, автобуси и трамваи. Тълпи от минувачи сновяха по тротоарите под прашната светлина, която падаше отгоре. Варгас заслони с ръка очите си от слънцето и огледа пресечката, безразличен към навалицата, която го блъскаше насам-натам. За миг му се стори, че хиляда черни палта и шапки шарят във всички посоки и че никога няма да открие непознатия.
Издаде го особеното му лице. Мъжът вече бе минал на отсрещния тротоар и крачеше към един автомобил, паркиран на ъгъла с улица „Вергара“. Варгас се опита да пресече сред трафика, но лавината от превозни средства и разразилата се буря от клаксони го накара да се върне на тротоара. От другата страна на улицата непознатият тъкмо влизаше в колата. Беше мерцедес-бенц, модел отпреди поне петнайсет или двайсет години. Когато светофарът светна в зелено, колата вече се отдалечаваше. Варгас се затича след нея и успя да я разгледа добре, преди да се изгуби в реката от автомобили. На връщане към метрото той се натъкна на един градски полицай, който го гледаше осъдително. Варгас предположи, че го е видял как се опитва да пресече на червено и после тича между превозните средства. Кимна хрисимо и вдигна ръка в знак на извинение. Алисия го чакаше на тротоара.
– Как се чувствате? – попита Варгас.
Тя не обърна внимание на въпроса, само тръсна глава нетърпеливо.
– Успях да го видя да се качва в една кола. Черен мерцедес – рече Варгас.
– А номера видяхте ли?
Той кимна.
23
Потърсиха убежище в бар „Нурия“ и седнаха на една маса до прозореца. Алисия си поръча чаша бяло вино – втората за деня. Запали цигара и зарея поглед към тълпата, която се стичаше по „Лас Рамблас“, сякаш наблюдаваше най-големия аквариум в света. Варгас я гледаше как повдига чашата към устните си с треперещи пръсти.
– Ще ми изнесете ли предупредителна лекция? – попита Алисия, без да откъсва очи от прозореца.
– Наздраве.
– Не казахте нищо за субекта с маската. И вие ли мислите същото като мен?
Той сви рамене скептично.
– В доклада за предполагаемия атентат срещу Валс в Центъра за изящни изкуства се споменаваше за човек с покрито лице... – рече тя.
– Възможно е – съгласи се Варгас. – Веднага ще проведа няколко разговора.
Когато остана сама, Алисия изпъшка от болка и притисна с ръка хълбока си. Поколеба се дали да не вземе половин хапче, но отхвърли тази мисъл. Възползвайки се от това, че Варгас говореше по телефона в дъното на заведението, тя направи знак на келнера да ѝ донесе нова чаша и да отнесе първата, която пресуши на един дъх. Полицаят се върна след четвърт час с малкия си бележник в ръка и с блясък в очите, който предвещаваше новини.
– Провървя ни. Колата е регистрирана на името на „Метробарна“ ООД. Това е агенция за недвижими имоти или поне така е вписана в регистъра. Централната канцелария се намира тук, в Барселона. „Пасео де Грасия“ № 6.
– Това е наблизо. Дайте ми няколко минутки да се съвзема и ще отидем там.
– Защо не оставите тази работа на мен и не се приберете да си починете, Алисия? После ще се отбия у вас и ще ви разкажа какво съм научил.
– Сигурен ли сте?
– Абсолютно. Тръгвайте.
Когато излязоха на „Лас Рамблас“, небето се бе прояснило и искреше в онова ослепително синьо, което понякога омагьосва барселонските зими и залъгва непредпазливите, че нищо не може да тръгне на зле.
– Направо вкъщи, а? И никакви спирания по пътя по технически причини, че вече ви познавам – предупреди Варгас.
– На вашите заповеди. Гледайте да не разрешите случая без мен – рече тя.
– Не берете грижа.
Алисия видя как Варгас пое към „Пласа де Каталуня“ и изчака няколко минути. Отдавна се бе убедила, че ако преувеличеше симптомите на болката и си придадеше немощен вид а ла Дамата с камелиите, това ѝ позволяваше да манипулира податливата и инфантилна натура на всеки мъж, въобразяващ си, че тя се нуждае от закрилата и напътствията му. Това включваше практически целокупното мъжко съсловие с изключение на Леандро Монталво, който я бе научил на повечето от триковете в репертоара ѝ и надушваше безпогрешно онези, които тя бе научила сама. Щом се увери, че се е отървала от Варгас, Алисия промени курса си. Вкъщи можеше да се прибере и по-късно. Трябваше ѝ време, за да помисли и да проведе тайно наблюдение. И най-вече имаше нещо, което искаше да направи сама и посвоему.