– Да. От години... Мога ли да попитам какво...
– Господин Моргадо в кантората ли е в момента?
– Мисля, че не. Тази сутрин трябваше да откара Виктория на лекар...
– Виктория?
– Съпругата ми.
– А фамилното ѝ име е...?
– Убач. Виктория Убач.
Варгас повдигна вежди в знак на изненада. Санчис кимна, леко раздразнен.
– Дъщеря на дон Мигел Анхел, да.
Полицаят му смигна, сякаш искаше да подскаже, че се възхищава на този брак по сметка, който бе изстрелял Санчис на върха на агенцията.
– Капитане, моля ви да ми обясните за какво става дума...
Варгас се усмихна любезно и непринудено.
– Както ви казах, нищо съществено. Разследваме една катастрофа, която е станала тази сутрин на улица „Балмес“. Заподозреният шофьор е избягал. Не се тревожете, не е вашият. Но двама свидетели на инцидента твърдят, че са видели паркиран на пресечката автомобил, чието описание и номер съвпадат с черния мерцедес, шофиран от...
– Валентин.
– Именно. Всъщност и двамата са заявили, че в момента на произшествието водачът на мерцедеса е бил вътре. Затова имаме интерес да го издирим. Възможно е той да е видял нещо, което да ни помогне да открием избягалия шофьор...
Санчис реагира със съкрушен жест на разказа, макар че изглеждаше видимо облекчен, че неговата кола и шофьорът му не са били замесени в инцидента.
– Какъв ужас! Загинал ли е някой?
– За съжаление, има една жертва. Възрастна госпожа, откарана в болница, където са констатирали смъртта ѝ.
– Много съжалявам. Разбира се, ще направим всичко възможно, за да помогнем на...
– Достатъчно ще е да разговарям с вашия служител Валентин.
– Естествено.
– Знаете ли дали тази сутрин господин Моргадо е закарал съпругата ви някъде другаде след посещението при лекаря?
– Не съм сигурен. Мисля, че не. Виктория ми спомена вчера, че днес по обяд ще посреща гости вкъщи... Възможно е Валентин да е отишъл да изпълни някои поръчки. Сутрин понякога разнася документи или писма на кантората, когато съпругата ми или аз не се нуждаем от него.
Варгас извади една визитка и я подаде на директора.
– Ще бъдете ли така любезен да кажете на господин Моргадо да се свърже с мен при първа възможност?
– Бъдете спокоен. Веднага ще наредя да го открият и да му съобщят.
– Вероятно няма да е в състояние да ни помогне, но трябва да спазим формалностите.
– Разбира се.
– Последен въпрос. Господин Моргадо има ли случайно някаква отличителна физическа особеност?
Санчис кимна.
– Да, Валентин е бил ранен по време на войната. Пострадал е при обстрел с минохвъргачка и част от лицето му е обезобразена.
– Той отдавна ли работи за вас?
– Поне от десет години. Работеше още за семейството на съпругата ми и е доверен човек в тази фирма. Мога да потвърдя това.
– Единият свидетел спомена нещо за маска, покриваща част от лицето – дали е възможно? Искам само да се уверя, че става дума за същия човек.
– Вярно е. Валентин носи протеза, която покрива долната му челюст и лявото око.
– Не бих искал да ви отнемам повече време, господин Санчис. Много ви благодаря за помощта. Съжалявам, че прекъснах събранието ви.
– Моля ви се, няма значение. Дълг и чест е за всеки испанец да сътрудничи на държавните сили за сигурност.
Санчис вече го изпращаше към изхода, когато минаха край една голяма вътрешна врата от дялано дърво, зад която се виждаше внушителна библиотека с изглед към „Пасео де Грасия“. Варгас се спря за миг и надникна вътре. Библиотеката се простираше в галерия с версайско великолепие, която като че ли заемаше цялото странично протежение на сградата. Подът и таванът бяха облицовани с полирано дърво – толкова лъскаво, че приличаха на две поставени едно срещу друго огледала, в които колоните от книги се умножаваха до безкрай.
– Впечатляващо – рече Варгас. – Колекционер ли сте?
– Скромен – отвърна Санчис. – По-голямата част са от фонда на фондация „Убач“, но трябва да призная, че книгите са ми слабост и убежище от света на финансите.
– Разбирам ви. И аз, според скромните ми възможности, правя същото. Моята слабост е издирването и конфискуването на редки и уникални екземпляри. Жена ми казва, че това е професионално изкривяване.
Санчис кимна. Бе запазил любезното си и търпеливо изражение, но в погледа му вече се четеше известна досада и желание да се отърве от полицая час по-скоро.
– Интересувате ли се от редки книги, господин Санчис?
– Повечето текстове в тази колекция са от XVIII и XIX в. – испански, френски и италиански, но имаме също и отличен подбор от немска литература и философия и английска поезия – отвърна директорът. – Предполагам, че в някои кръгове това би представлявало достатъчно голяма рядкост.