– Ами нали и аз това казвам. Пък и в бакалницата печеля толкова малко, че не мога да спестя нито дуро за сватба. Имайте предвид, че подписах четирийсет и осем полици за веспата...
– Имаш веспа?
– Истинска прелест! Трета ръка е, но я дадох да ми я боядисат и сега е радост за окото. Някой ден трябва да ви поразходя с нея. Сума пари дадох за нея и тепърва ще дам още. Цялото семейство позакъсахме с парите, откак баща ми се разболя и трябваше да напусне работата си в химическата фабрика. Горкият, изпаренията от киселините му разядоха дробовете.
– Много съжалявам, Фернандито.
– Такъв е животът. Засега обаче само аз нося заплата вкъщи и ще трябва да си намеря нещо по-добро...
– Какво би искал да работиш?
Той я погледна със загадъчна усмивка.
– Знаете ли какво ми се е искало винаги? Да работя с вас.
– Но ти не знаеш с какво се занимавам, Фернандито.
– Не съм толкова глупав, колкото изглеждам, госпожице Алисия.
– Никога не съм те мислела за глупав.
– Мечтател – да, и малко лековерен; какво да ви разправям неща, които са ви познати... И все пак акълът ми стига, за да разбера, че се занимавате с мистерии и интриги.
Тя се усмихна.
– Предполагам, че може и така да се каже.
– Да знаете, няма и да гъкна. Гроб съм.
Алисия го погледна в очите. Фернандито преглътна на сухо. Щом надникнеше в тази бездна, сърцето му винаги се разтуптяваше.
– Наистина ли би искал да работиш с мен? – попита най-сетне тя.
Той ококори очи като чинии.
– Нищо на света не би ме направило по-щастлив!
– Дори сватбата с Канделита?
– Не бъдете лоша, госпожице Алисия, че понякога сте много лоша...
Алисия кимна, съгласна с обвинението.
– Вижте, не бива да мислите, че си правя илюзии. Зная, че никога няма да обикна друга, както съм обичал вас, но това си е мой проблем. Отдавна разбрах, че вие никога няма да ме обикнете.
– Фернандито...
– Оставете ме да довърша, че поне веднъж съм дръзнал да ви говоря откровено и не искам да премълча нищо, защото друг път май няма да събера смелост да ви кажа какво изпитвам.
Тя направи утвърдителен жест.
– Искам да кажа, макар и да не е моя работа, и не ми се сърдете, че го казвам – добре че не ме обичате, защото съм един нещастен глупак, но някой ден все ще трябва да обикнете някого. Животът е много кратък и много скапан, за да го изживеете така... Сама.
Алисия сведе очи.
– Не избираме кого да обичаме, Фернандито. Може би проблемът е, че аз не умея да обичам и не зная как да позволя на някого да ме обича.
– Не ми се вярва. Оня здравеняк полицай, дето ходи с вас, не ви ли е гадже?
– Варгас? Не. Просто колега. И добър приятел, мисля.
– Може би и аз бих могъл да бъда.
– Приятел или колега?
– И двете. Ако ми позволите.
Алисия дълго мълча. Фернандито чакаше притихнал, като я гледаше с религиозно обожание.
– А ако се окаже опасно? – попита Алисия.
– По-опасно от качването на кашони с бутилки по стълбищата на тоя квартал?
Тя кимна.
– Откакто ви познавам, съм наясно, че сте опасна, госпожице Алисия. Моля ви само да ми дадете шанс. Ако видите, че не ме бива, уволнете ме без церемонии. Какво ще кажете?
Фернандито ѝ протегна ръка. Алисия я пое, но вместо да я стисне, я целуна, сякаш той бе някоя госпожичка, и я притисна до бузата си. Момчето доби цвета на зряла праскова.
– Става. Ще ти дам една седмица пробен срок. Ако след няколко дни видиш, че тази работа не е за теб, ще разтурим договора.
– Наистина ли?
Алисия кимна.
– Хиляди благодарности! Няма да ви подведа. Кълна ви се.
– Зная, Фернандито. Не се съмнявам в това.
– Ще трябва ли да ходя въоръжен? Питам, защото баща ми още пази пушката си на опълченец...
– Достатъчно ще е да се въоръжиш с благоразумие.
– И в какво ще се състои мисията ми?
– Да бъдеш мой съгледвач.
– Каквото кажете.
– Колко ти плащат в бакалницата на месец?
– Нищо и половина.
– Умножи го по четири и ще получиш основната си седмична заплата. Плюс поощрения и премии. И ще ти плащам месечната вноска за веспата. Това като начало. Намираш ли го за справедливо?
Фернандито кимна хипнотизиран.
– Знаете, че за вас и гратис бих работил. Даже бих си плащал за такъв шанс.
Алисия поклати глава.
– Свърши се с безплатната работа, Фернандито. Добре дошъл в капитализма.
– Ама не казват ли, че това е нещо много лошо?
– Извънредно лошо. И безумно ще ти хареса.
– Кога започвам?
– Още сега.
28
Варгас се хвана за корема, сякаш ненадейно му се беше отворила язва.
– Какво му наговорихте на оня сополанко?
– Казва се Фернандито. И вече не е никакъв сополанко. Едър е почти колкото вас. И отгоре на всичко има веспа.