– Какво?
– Аванс за оказаните услуги. Дайте му и за бензин.
– Аз ли трябва да му плащам?
– Да, от фонд разходи. Вие сте ковчежникът. Не правете такава физиономия.
– Каква физиономия?
– Сякаш имате възпаление на пикочния мехур. Хайде, вадете портфейла.
– Вижте, ако това е проблем... – намеси си Фернандито, притеснен от злокобното изражение на Варгас.
– Изобщо не е проблем – прекъсна го Алисия. – Капитане?
Варгас изсумтя и извади портфейла си. Измъкна две банкноти и ги подаде на Фернандито.
– Още – прошепна Алисия.
– Колко?
– Дайте му поне двойно повече.
Полицаят извади още две банкноти и му ги подаде. Фернандито, който едва ли бе виждал толкова пари накуп през живота си, ги прие възхитен.
– И не харчи всичко за глупости – промърмори Варгас.
– Няма да се разкайвате за това, госпожице Алисия. Много ви благодаря.
– Хей, момче, аз съм този, който ти плаща – рече полицаят.
– Може ли да те помоля за една услуга, Фернандито? – попита Алисия.
– Каквото кажете.
– Слез да ми купиш кутия цигари.
– Вирджински тютюн ли?
– Златен си!
Фернандито изчезна надолу по стълбите. Съдейки по шума от стъпките му, слизаше с подскоци.
– Виж го ти хлапака – рече Варгас.
– Ревнувате – отбеляза Алисия.
– Да бе, да.
– А каква е тази картина? – Тя посочи донесения от него акварел.
– Помислих си, че ще стои отлично над канапето ви.
– Да не би да е от новия ви приятел, любимия художник на господин Санчис?
Полицаят кимна.
– Смятате ли, че Санчис е нашият колекционер? – попита Алисия.
Варгас сви рамене.
– А шофьорът...?
– Моргадо. Вече се обадих в централата да разпитам за него. Утре ще имам сведения.
– Какво мислите, Варгас?
– Мисля, че може би имате право, колкото и да не ми се ще. Примката, или каквото и да е, се затяга.
– Не ми изглеждате напълно убеден.
– И не съм. В цялата работа има нещо, което не се връзва.
– Кое е то?
– Ще разбера, когато го видя. Но ми се струва, че гледаме нещата от погрешен ъгъл. Не ме питайте защо. Просто предчувствие.
– И аз мисля така – съгласи се Алисия.
– Ще го кажете ли на Леандро?
– Все нещо ще трябва да му кажа.
– Ако ми позволите един съвет, не включвайте Фернандито в обзора на събитията.
– Не смятах да го включвам.
След малко се чуха стъпките на споменатия, който стремително се качваше по стълбите.
– Хайде, отворете му. И бъдете малко по-мил с него. Той трябва да взема пример от силни мъжки образи, за да стане достоен мъж.
Варгас поклати глава и отвори вратата. Фернандито стоеше отвън развълнуван, с кутия цигари в ръка.
– Влизай, хлапе. Клеопатра чака.
Фернандито изтича да връчи кутията. Усмихната, Алисия я отвори и пъхна цигара между устните си. Момчето побърза да извади запалка.
– Ти пушиш ли, Фернандито?
– Не, не... Нося си я вместо фенерче, че по стълбищата в квартала е тъмно като в рог.
– Виждате ли, Варгас? Е, има ли Фернандито заложби за детектив, или няма?
– Вече е един съзряващ Марлоу.
– Хич не го слушай, Фернандито. Когато хората остареят, характерът им се вгорчава. Това е хининът на белите коси.
– Кератинът – отсече Варгас.
Алисия направи знак на момчето да не обръща внимание на полицая.
– Може ли да те помоля за още една услуга, Фернандито?
– Нали затова съм тук.
– Тази е по-деликатна. Това ще е първата ти мисия.
– Целият съм слух.
– Трябва да отидеш до „Пасео де Грасия“ № 6.
Варгас я погледна с внезапно безпокойство. Алисия му направи знак да мълчи.
– Там се намира кантората на една агенция, която се нарича „Метробарна“.
– Знам я.
– Тъй ли?
– Те са собственици на половината имоти в квартала. Купуват ги, изхвърлят старците, които живеят там, като им дават няколко гроша, а после препродават жилищата на десеторна цена.
– Виж ти, какви хитреци. Е, генералният директор на фирмата е някой си Игнасио Санчис. Искам да го следиш от мига, в който излезе от кантората, и да станеш негова сянка. Ще ми докладваш къде ходи, какво прави, с кого разговаря... Всичко. Ще се справиш ли с веспата?
– Тя е кралицата на пътищата. Когато съм с нея, и Нуволари47 не би могъл да ми избяга.
– Утре по това време ще дойдеш да ми разкажеш какво си разузнал. Някакви въпроси?
Варгас вдигна ръка.
– Питам Фернандито.
– Всичко ми е ясно като бял ден, госпожице Алисия.
– Тръгвай тогава. И добре дошъл в света на интригите.
– Няма да ви разочаровам. Нито пък вас, капитане.
И Фернандито се отправи неудържимо към една обещаваща кариера в света на разузнаването и мистериите. Варгас слисано гледаше Алисия, която се наслаждаваше на цигарата си с лукаво изражение.