– Нали не очаквате да го прегриза със зъби? – възрази Варгас.
– Не знам, направете нещо.
Полицаят извади револвера си и пъхна дулото в отвора на катинара.
– Отдръпнете се – нареди той.
Алисия закри ушите си с ръце. Ехото от изстрела отекна между постройките на терена. Варгас измъкна револвера от катинара, който падна в краката му заедно с веригата, и отвори вратата с ритник.
Вътрешността на помещението се разкри пред тях като плетеница от сенки, сред които се подаваха останките на хиляда и един палата. От свода висеше мрежа от жици с голи електрически крушки. Варгас намери съединителната кутия на стената и натисна централния ключ. Крушките – капки примигваща жълтеникава светлина – се запалиха бавно една след друга като гирлянда на призрачно празненство. От тях се разнасяше леко жужене, подобно на рояк насекоми, кръжащи в мрака.
Алисия и Варгас закрачиха по коридора, който пресичаше халето. От двете му страни имаше различни помещения, защитени с метални решетки. На входа на всяко от тях висеше табела с номера на партидата вещи, месеца и годината на изтичане на срока и някакво фамилно име или пък название на фирмата титуляр на съхраняваната партида. Всяко от тези преградени помещения приютяваше отделен свят. В първото зърнаха цяла цитадела, образувана от стотици стари пишещи машини, сметачни устройства и касови апарати. Следващото бе подслонило огромна сбирка от разпятия, фигури на светци, изповедални и амвони.
– С това може да се обзаведе цял манастир – рече Алисия.
– Може би все още имате време...
По-нататък се натъкнаха на разглобена въртележка, зад която се виждаха останките от крушението на някакъв пътуващ панаир. От другата страна на коридора имаше колекция от ковчези и погребални принадлежности, които бяха сякаш от деветнайсети век; сред тях се мъдреше балдахин със стъклени стени и копринено ложе, в което все още личеше отпечатъкът, оставен от някой знатен покойник.
– Мили боже... Откъде е дошло всичко това? – промърмори Варгас.
– Повечето неща са от прахосани състояния, от семейства, изпаднали в немилост преди войната, и от предприятия, погълнати от ямата на времето...
– Но някой несъмнено си спомня, че тези вещи са складирани тук?
– Някой продължава да плаща наемите за помещенията.
– От тая гледка на човек му се изправя косата...
– Барселона е омагьосана къща, Варгас. Просто на вас, туристите, никога не ви хрумва да надникнете зад завесата. Погледнете, стигнахме.
Алисия се спря пред едно от преградените помещения и посочи табелата.
СЕМЕЙСТВО
БРИАНС-ЛЬОРАК
Раздел 28887-БС-56.9-62
– Сигурна ли сте, че искате да направим това?
– Не си представях, че сте толкова префинен, Варгас. Аз поемам отговорността.
– Вие си знаете. Какво точно търсим?
– Нямам представа. Има нещо, което свързва Валс, Салгадо, Давид Мартин, семейство Семпере, Брианс, вашия списък с неразгадаемите номера, книгите на Матаиш, а сега и Санчис и неговия шофьор без лице. Намерим ли това нещо, ще намерим и Валс.
– И вие смятате, че то е тук?
– Докато не попаднем на него, няма как да разберем.
Помещението бе заключено с обикновен катинар от квартална железария, който поддаде на петия удар с приклада на револвера. Без да губи дори секунда, Алисия се вмъкна вътре.
– Смърди на умряло – рече Варгас.
– Това е морският бриз. За толкова години в Мадрид сте си изгубили обонянието.
Той изруга и я последва. Камара дървени сандъци, покрити с брезент, образуваха проход, водещ до нещо като вътрешен двор, където сякаш ураган бе изсипал реликвите на няколко поколения от династията Брианс.
– Адвокатът сигурно е черната овца на семейството. Не съм антиквар, но тук са струпани поне едно или две богатства – прецени полицаят.
– Дано тогава скрупулите да ви помогнат да устоите на изкушението да задигнете някой сребърен пепелник на бабка Брианс...
Варгас посочи бъркотията от сервизи, огледала, столове, книги, скулптури, ракли, шкафове, масички, скринове, велосипеди, играчки, ски, обувки, куфари, картини, вази и хиляди безразборно стоварени вещи, които образуваха пъстра мозайка, навяваща мисли за катакомба.
– От кой век искате да започнем?
– От архивите на Брианс. Търсим средно големи картонени кутии. Едва ли ще е много трудно. Хамалите вероятно са избрали най-близкото до входа свободно място, за да разтоварят вещите на адвоката. Всеки предмет, който не е покрит с два пръста прах, може да се окаже това, което ни трябва. Дясната страна ли предпочитате, или лявата? Или може би въпросът е глупав?
След няколко минути бродене сред джунгла от вехтории, които сигурно бяха попаднали там преди раждането и на двамата, намериха пирамиди от кашони, на които все още стояха същите етикети като откъснатия от Алисия. Варгас започна да сваля кашоните един по един и да ги поставя в редица, а Алисия ги отваряше и преглеждаше съдържанието им.