– Загърнете се.
Тя хвана халата във въздуха. Изправи се, протягайки се, и го облече.
– Ще отворя прозореца, преди да са довтасали пожарникарите – предупреди Варгас.
Струя свеж въздух нахлу в стаята и цигареният дим се разнесе като призрак. Полицаят погледна остатъците от кафе, подноса с понички, от които бе останала само пудра захар, и двата пепелника, препълнени с изпушени докрай угарки.
– Кажете ми, че всичко това си е струвало труда – рече той.
Освен че бе оставила тези свидетелства за умствена борба, Алисия бе съставила схема от дузина рисунки. Тя ги взе и започна усърдно да ги окачва по стената, докато се образува кръг. Варгас се приближи. Младата жена се облизваше като доволна котка.
Полицаят разклати термоса, за да провери дали е останало нещо, и успя да напълни половин чаша кафе. Сложи един стол пред диаграмата и кимна.
– Впечатлете ме.
Тя завърза колана на халата си и прибра косата си.
– Дългата версия ли искате, или кратката?
– Започнете от указателя, пък после ще видим.
Алисия застана пред паното си като учителка – учителка с вид на викторианска гейша със съмнителни нощни навици.
– Крепостта Монжуик, между 39-а и 44-та година – подхвана тя. – Маурисио Валс е станал директор на затвора, след като е сключил брак с Елена Сармиенто, дъщеря и наследница на преуспяващ индустриалец, близък до режима и принадлежащ към съзаклятие от банкери, предприемачи и благородници, наричани от някои Кръстоносците на Франко – хора, които до голяма степен са финансирали националистите. Сред тях е и дон Мигел Анхел Убач, учредител и главен акционер на Ипотекарната банка, чиято дъщерна компания е посетената вчера от вас „Метробарна“.
– И всичко това фигурира там?
– В бележките на адвокат Брианс, да.
– Продължавайте.
– През периода, в който Валс е директор на затвора Монжуик, там споделят една и съща съдба – като затворници и като клиенти, представлявани от Фернандо Брианс – следните индивиди: първо, Себастиан Салгадо, предполагаем автор на заплашителните писма до Валс, помилван неотдавна чрез ходатайството на самия министър. Оцелява във външния свят приблизително шест седмици. Второ, Валентин Моргадо, бивш сержант от републиканската армия, включен в амнистия през 1945 г. заради героична постъпка в затвора, когато, според бележките на Брианс, спасява един капитан от полка на крепостта, който щял да загине при инцидент по време на преустройството на една от крепостните стени. След излизането си от затвора, обръщайки се към една програма за опрощение и помирение, финансирана от дружество на патриции с нечиста съвест, Моргадо бива нает като слуга в гаражите на семейство Убач, където с годините се издига до шофьор. След смъртта на банкера Убач той преминава на служба при дъщеря му Виктория, която сключва брак със своя приятел Санчис, генерален директор на „Метробарна“.
– Има ли още?
– Това е само началото. Трето, стигаме до Давид Мартин. Прокълнат писател, обвинен в серия странни престъпления, извършени преди гражданската война. Мартин успява да се изплъзне от полицията през 1930 г., прехвърляйки се по всяка вероятност във Франция. По неизяснени причини решава да се завърне инкогнито в Барселона, но бива задържан край Пучсерда в Пиренеите, малко след като пресича границата с Испания през 1939 г.
– Каква връзка има Давид Мартин с цялата история, като изключим това, че е бил затворник през същия период?
– Тук нещата стават интересни. Той е единственият от тези затворници, който не е пряк клиент на Брианс. Адвокатът се заема с неговата защита по молба на Изабела Жисперт.
– От „Семпере и синове“?
– Да, тя е майката на Даниел Семпере. Жисперт е моминската ѝ фамилия. Починала малко след края на войната през 1939-а – ужким от холера.
– Ужким ли?
– Според личните бележки на Брианс, има основания да се смята, че Изабела Жисперт е била убита. По-точно отровена.
– Не ми казвайте, че...
– Именно, от Маурисио Валс. Резултат от нездрава идея-фикс и несподелена страст – поне така предполага адвокатът, който очевидно не може да докаже нищо, или пък не смее.
– А Мартин?
– Давид Мартин, според същите бележки, е обект на друга от нездравите идеи-фикс на Валс.
– Че министърът има ли изобщо идеи от друг тип?
– Както изглежда, Валс се е опитвал да принуди Мартин да напише в затвора творби, които бъдещият министър впоследствие е щял да публикува под свое име, за да задоволи суетата си и жаждата си за литературна слава, или каквото и да е. За нещастие, Давид Мартин, според Брианс, е болен човек, който постепенно губи разсъдъка си, чува гласове и вярва, че е в контакт с демоничен персонаж, измислен от самия него – някой си Корели. Бълнуванията и фактът, че през последната година от живота му Валс решава да го изолира в единична килия на върха на една от кулите в крепостта, му спечелват сред другарите му прозвището Затворника на рая.