– Това вече звучи съвсем във ваш стил, Алисия.
– През 1941 г., виждайки, че писателят не се поддава на манипулациите му, Валс нарежда на двама свои лакеи да го откарат в една къща до парка Гуел и да го убият. Там се случва нещо неочаквано и Мартин успява да избяга.
– Значи Давид Мартин все още е жив?
– Не знаем това. Или поне Брианс не го знае.
– Но подозира, че е така.
– Както вероятно и Валс...
– ... който мисли, че именно Мартин му е изпращал заплашителните писма и се е опитал да го убие. За отмъщение.
– Такава е моята хипотеза – потвърди Алисия. – Но това са само догадки.
– Да не би да има и още?
– Оставих най-хубавото за накрая – усмихна се тя.
– Давайте.
– Четвърто: Виктор Матаиш, автор на поредицата романи „Лабиринтът на духовете“, екземпляр от които двамата с вас намерихме скрит в писалището на Валс. Според спомените на дъщеря му Мерседес, това вероятно е последният документ, преглеждан от министъра в нощта преди изчезването му от лицето на земята.
– Каква е връзката между Матаиш и останалите трима?
– Матаиш, изглежда, е бил приятел на Давид Мартин и бивш негов колега през трийсетте години, когато двамата са пишели под псевдоним романи подлистници за едно издателство на име „Баридо и Ескобиляс“. Бележките на Брианс сочат, че и Матаиш като Мартин може да е бил жертва на подобен план от страна на Валс. Кой знае, може би Валс се е опитвал да вербува писатели фантоми, за да натрупа творби, с които да си създаде име и репутация в литературния свят. Очевидно му е било противно да го свеждат до ролята на тъмничар на режима, извоювана чрез изгодния брак, и е имал много по-високи стремежи.
– Тук трябва да има още нещо. Какво е станало с Матаиш?
– Матаиш влиза в Монжуик през 1941 г., прехвърлен от затвора Модело. Година по-късно, ако се вярва на официалния доклад, се е самоубил в килията си. Най-вероятно са го разстреляли и са хвърлили трупа му в общ гроб, без да оставят отчет за това.
– А каква е нездравата идея-фикс в този случай?
Алисия сви рамене.
– За него Брианс не е отбелязал никакви предположения, но си позволявам да ви припомня, че когато Маурисио Валс основава собственото си издателство през 1947 г., му дава името на героинята от поредицата „Лабиринтът на духовете“ – Ариадна...
Варгас въздъхна и разтърка очи, опитвайки се да осмисли цялата информация.
– Твърде много съвпадения – рече накрая.
– Съгласна съм – каза Алисия.
– Да видим дали съм разбрал правилно. Ако всички тези връзки съществуват и ние, или по-точно вие ги установихте за три дни, как е възможно полицията и висшите държавни йерархии да не са открили нищо след няколко седмици разследване?
Алисия прехапа долната си устна.
– Точно това ме безпокои.
– Мислите ли, че не искат да открият Валс?
Тя се замисли над въпроса.
– Едва ли могат да си позволят този лукс. Валс не е някой, който може да изчезне просто така.
– Тогава?
– Може би искат само да разберат къде се намира. И може би нямат интерес истинските мотиви за неговото изчезване да излязат наяве.
Варгас тръсна глава и потърка очи.
– Наистина ли смятате, че Моргадо, Салгадо и Мартин, тримата бивши затворници под гнета на Валс, са скроили план да се разплатят с него, а наред с това да отмъстят и за загиналия си другар Виктор Матаиш? Това ли мислите?
Алисия сви рамене.
– Може да не е замесен Моргадо, шофьорът, а неговият шеф. Санчис.
– Защо Санчис би направил такова нещо? Той е човек на режима, женен за наследницата на едно от големите богатства в страната... Един малък бъдещ Валс. Защо човек като него би се забъркал в подобна каша?
– Не зная.
– А списъкът с числата, който намерихме в колата на министъра?
– Би могъл да означава какво ли не. Или да няма никаква връзка със случая. Просто съвпадение. Вие самият го казахте, не помните ли?
– Още едно съвпадение ли? За двайсет години в полицията съм видял по-малко истински съвпадения, отколкото хора, които казват истината.
– Нямам представа, Варгас. Не зная какво означават тези числа.
– Знаете ли какво всъщност не се връзва в цялата история?
Алисия кимна отново, сякаш бе прочела мислите му.
– Валс – рече тя.
– Валс – потвърди Варгас. – Без да навлизаме в машинациите му през годините в Монжуик и делата му – дали е отровил Изабела Жисперт и е убил или се е опитал да убие Давид Мартин, Матаиш и Бог знае още кого... в действителност говорим за второразреден кръволок, тъмничар, свързан със средните кадри на режима. Има хиляди като него, човек се разминава с тях по улицата всеки ден. Вярно е, че имат приятели и познати на най-важните постове, но в края на краищата са обикновени гъзолизци. Лакеи и натегачи. Как е успял един такъв индивид за толкова кратко време да се издигне от канавката на режима до най-високите му върхове?