38 Смята се, че произходът на думата tapa – „похлупак“ – идва от стария обичай чашите в испанските кръчми да бъдат покривани с резен шунка или парче хляб, за да се предпазят от мушици и прах. Постепенно думата придобива съвременното си значение на „мезе“.
39 Мануел Арансади Ирухо (1882–1942) – испански политик и адвокат.
40 „Авенида де ла Лус“ (Булевард на светлината) – голяма подземна търговска галерия в Барселона, съществувала от 1940 до 1990 г.
41 Герой от „Третият човек“ (1949), британски филм ноар, заснет по едноименния роман на Греъм Грийн.
42 Едно дуро се равнява на пет песети. Песетата е заменена от еврото през 2002 г.
43 Кафе с малко мляко.
44 Густаво Адолфо Домингес Бастида, по-известен като Густаво Адолфо Бекер (1836–1870) – испански поет и писател от епохата на постромантизма.
45 Герой от една от легендите на Г. А. Бекер.
46 Ержебет Батори (1560–1614) – унгарска графиня, известна със серийни убийства на млади момичета.
47 Тацио Джорджо Нуволари (1892–1953) – италиански автомобилен и мотоциклетен пилот.
48 Барселонета („Малката Барселона“) – квартал в района на Стария град.
49 Войната за Испанското наследство е една от най-продължителните (1701–1714) и кръвопролитни войни в Западна Европа; от една страна воюват Франция и Бавария, а от друга – Англия, Холандия, Австрия, Савоя и Португалия. Самата Испания става арена на ожесточен сблъсък между двама кандидати за престола и вътрешно се разделя така: центърът около Кастилия поддържа френския кандидат, а североизтокът с център Барселона е за австрийския кандидат.
50 Седмично списание с комикси, публикувано в Барселона с известни прекъсвания от 1917 до 1998 г. На испански TBO се произнася почти като te veo, „виждам те“. Списанието е било толкова популярно, че понастоящем tebeo се използва като обща дума за „комикс“ в Испания.
51 Рядка птица (лат.).
52 Умение (фр.).
Забравените
1
Когато Вилахуана завърши разказа си, очите му бяха овлажнели, а гърлото – пресъхнало. Алисия сведе поглед и се умълча. След малко журналистът се покашля и тя му отправи вяла усмивка.
– Сусана повече не видя съпруга си, нито дъщерите си. В продължение на два месеца обикаляше полицейски участъци, болници и приюти и разпитваше за тях. Никой не знаеше нищо. Един ден, отчаяна, решила да се обади на доня Федерика Убач. Отговорил ѝ някакъв прислужник, който прехвърлил обаждането на един секретар. Сусана му разправила какво се е случило и казала, че единствено госпожата може да ѝ помогне. „Тя ми е приятелка“, рекла.
– Бедничката – промълви Алисия.
– Няколко дни по-късно я задържаха на улицата и я откараха в приют за душевноболни жени. Тя остана там няколко години. Казват, че по някое време успяла да избяга. Кой знае. Тъй или иначе, Сусана изчезна завинаги.
Последва продължително мълчание.
– А Виктор Матаиш? – попита най-сетне Алисия.
– Адвокат Брианс, който известно време преди това бе нает от Изабела Жисперт, за да се опита да помогне на Давид Мартин, научи от последния, че Матаиш също се озовал в крепостта Монжуик. Държали го в отделна килия в изолатора по изрична заповед на директора, дон Маурисио Валс, и му било забранено да излиза в двора с останалите затворници, да получава посещения и изобщо да общува с когото и да било. Единствено Мартин, който също неведнъж попадал в изолатора, можел да разговаря с него – разменяли по някоя и друга дума през коридора. По този начин адвокатът разбра за станалото. Вероятно по това време вече го гризеше съвестта и се чувстваше отчасти виновен, тъй че реши да помогне на всички клетници, затворени там. Мартин, Матаиш...
– Адвокатът на изгубените каузи... – рече Алисия.
– Естествено, не можа да ги спаси. Мартин беше убит по заповед на Валс, или поне така разправяха. За Матаиш не се чу нищо повече. Неговата смърт и досега си остава загадка. А Изабела, в която горкият Брианс, мисля, се бе влюбил, както се влюбваха всички, които я познаваха, се спомина преди тях – също при твърде подозрителни обстоятелства. След всичко това Брианс повече не изправи глава. Добър човек е, но се бои, а и бездруго не може да направи нищо.
– Мислите ли, че Матаиш все още е там?
– В крепостта ли? Надявам се, че Бог не е бил толкова жесток и го е прибрал навреме.
Алисия кимна, опитвайки се да осмисли чутото.
– А вие? – попита Вилахуана. – Как смятате да постъпите?
– Какво искате да кажете?
– Ще продължите ли да вирите нос след всичко, което ви разказах?
– И моите ръце са вързани като тези на Брианс – отвърна тя. – Ако не и повече.
– Какво удобно извинение!
– С цялото ми уважение, вие не знаете нищо за мен.