– Какво са направили със Санчис?
– В този момент Игнасио Санчис дава показания в комисариата, където се намира от няколко часа.
Алисия притисна слепоочията си с ръце и затвори очи. Беше пребледняла като платно. Варгас стана, наля чаша бяло вино и ѝ я подаде.
– Хил де Партера и целият му екип изразиха благодарността си и ме помолиха изрично да поздравя и двама ви за отличната работа в служба на отечеството – заяви Леандро.
– Но...
– Алисия, моля те. Недей.
Тя пресуши чашата си и опря глава в стената.
– Казахте, че имате и добри новини – рече накрая.
– Това бяха добрите новини – уточни Леандро. – Лошите са, че ти и Варгас сте освободени от случая и сега разследването преминава изцяло в ръцете на един нов отговорник, назначен от Министерството на вътрешните работи.
– Кой е той?
Леандро стисна устни. Варгас, който бе мълчал до момента, наля чаша вино и за себе си и погледна Алисия с тъга.
– Ендая – отвърна капитанът.
Алисия изгледа и двамата озадачена.
– Кой, по дяволите, е тоя Ендая?
3
Килията вонеше на урина и електричество. Дотогава Санчис не бе забелязвал, че електричеството има миризма. Сладникава металическа миризма, подобна на пролята кръв. Застоялият въздух на килията бе пропит с този мирис, от който червата на директора се обръщаха. Крушката на тавана вибрираше от жуженето на генератора, разположен в единия ъгъл; тя хвърляше млечна светлина по влажните, изподраскани стени. Санчис се мъчеше да държи очите си отворени. Вече почти не усещаше ръцете и краката си, завързани за металния стол с тел, която се врязваше в кожата му.
– Какво сте направили с жена ми?
– Жена ви си е вкъщи. В отлично състояние. За какви ни мислите?
– Не зная кои сте.
Гласът се сдоби с лице и Санчис срещна за пръв път стоманения поглед на тези очи – толкова сини, че изглеждаха течни. Лицето бе ъгловато, но с приятни черти. Собственикът му изглеждаше като екранен идол – един от онези представителни мъже, които дамите от добро семейство поглеждат крадешком на улицата, чувствайки топлина между краката си. Беше облечен изключително елегантно. Маншетите на ризата му, току-що излязла от ателието за химическо чистене, бяха украсени със златни бутонели с орела от националния герб.
– Ние сме законът – отвърна мъжът с усмивка, сякаш двамата бяха добри приятели.
– Щом е така, пуснете ме. Нищо не съм направил.
Събеседникът, който междувременно бе седнал срещу Санчис, кимна разбиращо. Директорът забеляза, че в килията имаше поне още двама души, застанали до стената в сенките.
– Казвам се Ендая. Съжалявам, че трябваше да се запознаем при такива обстоятелства, но се надявам, че двамата с вас ще станем добри приятели, защото приятелите се уважават и нямат тайни един от друг.
По даден знак от Ендая двама от хората му отидоха до стола и започнаха да свалят дрехите на Санчис, като ги режеха с ножици.
– Един велик човек ме научи на почти всичко, което зная. Това бе инспектор Франсиско Хавиер Фумеро, в чиято памет е поставена плоча в тази сграда. Фумеро беше от хората, които понякога не биват оценени подобаващо. Мисля, че вие, драги ми Санчис, можете да разберете това по-добре от всеки друг, защото и на вас ви се е случвало, нали?
Санчис, който се бе разтреперил, гледайки как го събличат с ножиците, смотолеви:
– Не зная какво...
Ендая вдигна ръка, сякаш обясненията бяха излишни.
– Тук сме все приятели, Санчис, както ви казах. Няма защо да пазим тайни един от друг. Добрият испанец няма тайни. А вие сте добър испанец. Работата е там, че понякога хората злобеят, трябва да си го признаем. Нашата страна е най-добрата на света, в това никой не се съмнява, но на моменти завистта ни погубва. Вие си го знаете. Ама той се бил оженил за дъщерята на шефа, ама бил зестрогонец и не заслужавал да е генерален директор... туй било, онуй било! Казвам ви, че добре ви разбирам. И разбирам, че когато поставят под съмнение честта и достойнството на един мъж, той се вбесява. Защото всеки мъж, който има топки, ще се вбеси. И вие също имате. Ей ги нà, две хубави топки.