Когато стигнаха подножието на стълбата, откриха нещо, което на пръв поглед бе огромен свод, простиращ се над цялата основа на сградата. Сводът бе ограден от хоризонтални прозорци, през които проникваха лъчи бледа светлина, уловени в зловонни изпарения, издигащи се от пода. Алисия се канеше да направи крачка напред, когато Варгас я възпря. Едва тогава тя осъзна, че онова, което бе взела за под от фаянсови плочки, бе всъщност водна повърхност. Подземният басейн на забогателия в Америка чичо бе изгубил изумруденозеления си цвят и сега представляваше черно огледало. Двамата се приближиха до ръба му и Алисия плъзна лъча на фенера по повърхността. Мрежа от зеленикави водорасли се поклащаше под водата. Смрадта идваше оттам. Младата жена посочи дъното на басейна.
– Има нещо там долу – рече тя.
Доближи фенера до водата, която доби призрачно сияние.
– Виждате ли го? – попита Алисия.
Една неясна черна форма едва-едва се полюляваше на дъното. Варгас се огледа и зърна нещо, което приличаше на гребло или голяма метла за чистене на басейна. Всички влакна отдавна бяха опадали, но металната свръзка, която ги бе придържала, все още се крепеше в края на пръта. Полицаят го натопи във водата и се опита да достигне с него тъмната форма. Когато я докосна, тя се завъртя около оста си и като че ли се разгъна извънредно бавно.
– Внимание! – предупреди Варгас.
Той усети, че металният край се е закачил за нещо твърдо, и задърпа с всички сили. Сянката се заиздига от дъното на басейна. Алисия отстъпи няколко крачки. Варгас пръв разбра какво бе това.
– Отдръпнете се – тихо рече той.
Първото, което Алисия позна, бе костюмът, защото в деня, когато си го бе купил, тъкмо тя го придружи до една шивачница на „Гран Виа“. Лицето, което изплува на повърхността, беше бяло като гипс, а очите приличаха на две топчета от излъскан мрамор, набраздени от мрежа от капиляри около зениците. Белегът на бузата, оставен от нейната ръка, бе добил пурпурен цвят и напомняше огнено клеймо. Главата се килна на една страна и изложи на показ дълбоката рана на прерязаното гърло.
Алисия зажумя и изхлипа. Почувства ръката на Варгас на рамото си.
– Това е Ломана – успя да каже тя.
Когато отново отвори очи, тялото бе започнало да потъва. Накрая се скри под водата, въртейки се около оста си с разперени накръст ръце. Алисия се обърна към Варгас, който я наблюдаваше загрижено.
– Вилахуана ми каза, че го е изпратил тук – рече тя. – Някой сигурно го е проследил.
– Или се е натъкнал на нещо, което не е очаквал.
– Не можем да го оставим така.
Варгас кимна.
– Аз ще се погрижа за това. А сега да се махаме оттук.
Полицаят я хвана за ръката и внимателно я поведе към стълбата.
– Алисия, това тяло е лежало тук поне две-три седмици. Още преди да пристигнете в Барселона.
Тя затвори очи и кимна.
– Това означава, че онзи, който е влязъл в дома ви и е откраднал книгата, не е бил Ломана – добави той.
– Зная.
Канеха се да се качат отново, когато Варгас изведнъж се закова на място и задържа Алисия. Шум от стъпки на горния етаж отекна в свода. Двамата погледнаха в посоката, от която идваше шумът. Полицаят се заслуша с непроницаемо изражение.
– Не е само един човек – прошепна той едва чуто.
За миг стъпките като че ли спряха, после започнаха да се отдалечават. Алисия понечи да надникне на стълбата, но точно тогава горе се разнесе някакъв тропот. Стълбата заскърца и се чу ехото на един глас. Алисия и Варгас се спогледаха и тя угаси фенера. Застанаха от двете страни на вратата и се скриха в сенките. Варгас насочи дулото на револвера си към изхода на стълбата и запъна спусъка. Стъпките се приближаваха. Миг по-късно един силует се подаде на прага. Преди непознатият да направи дори крачка повече, полицаят опря дулото в слепоочието му, готов да му пръсне главата.
13
Усещането от дуло на оръжие, опряно в кожата, бе като крем карамела – нещо, с което Фермин така и не успя да свикне, въпреки че го бе опитвал безброй пъти.
– Не ще и дума, че идваме с мирни намерения – заяви той, като затвори очи и вдигна ръце в знак, че се предава безусловно.
– Фермин, вие ли сте? – попита Алисия изумена.
Преди той да успее да отговори, Даниел се подаде на прага и замръзна при вида на оръжието, което Варгас все още държеше насочено към главата на приятеля му. Полицаят изсумтя и свали револвера. Фермин изпусна тревожна въздишка.
– Може ли да знам какво, по дяволите, правите тук? – попита Алисия.