Варгас се усмихна.
– Тия двамата вече се сприятелиха – рече Алисия. – Диктатите на стомаха и срамотиите сродяват хората.
– Не ѝ обръщайте внимание, Фермин. Алисия изобщо не яде – поне не и твърда храна – обясни полицаят. – Изхранва се, като пие душата на непредпазливите.
Фермин и Варгас неохотно размениха съучастнически усмивки.
– Чухте ли, Даниел? – подхвърли първият. – Потвърдено от Генерална дирекция на полицията, капитански чин.
Алисия се извърна и видя, че Даниел я наблюдава изкосо.
– Не давам ухо на глупости – заяви тя.
– Няма страшно, едва ли сте чули нещо след това за пиенето – отбеляза Фермин.
– Защо не млъкнете всички, че да пътуваме спокойно? – предложи Даниел.
– Това са хормоните – оправда го Фермин. – Момчето още расте.
Всички се умълчаха и така, под звуците на радиото и неговия епичен разказ за футболната лига, пристигнаха пред вратите на „Кан Люис“.
14
Фермин слезе от таксито като изгладнял корабокрушенец, добрал се до брега, след като седмици наред се е носил по вълните, вкопчен в някоя греда. Собственикът на „Кан Люис“, негов стар приятел, го посрещна с прегръдка и поздрави сърдечно Даниел. Когато забеляза Варгас и Алисия, ги изгледа изкосо, но Фермин му прошепна нещо в ухото и той кимна, канейки ги да влязат.
– Точно днес си говорихме за вас с професор Албуркерке, който дойде да обядва, и се чудехме в какви ли приключения сте се впуснали.
– Нищо особено, дребни домашни интриги. Вече не съм като едно време – отвърна Фермин.
– Ако искате, ще ви настаня на масичката в дъното и там ще бъдете на спокойствие...
Седнаха в единия ъгъл на салона; Варгас по инстинкт се настани с лице към изхода.
– Какво ще желаете? – попита управителят.
– Изненадайте ни, приятелю. Аз вече съм вечерял, но с тия вълнения, които преживях, не бих отказал една среднощна закуска, а капитанът, така като го гледам, има вълчи апетит. На младите, каквито са скучни, им дайте нещо газирано и да се оправят сами – нареди Фермин.
– За мен чаша бяло вино, моля – поръча Алисия.
– Имам превъзходен „Панадес“.
Тя кимна.
– Тогава ще ви поднеса някакви разядки и ако искате нещо друго, ще ми кажете.
– Предложението се приема единодушно – заяви Фермин.
Управителят се отправи към кухнята и ги остави сред тягостно мълчание.
– Та какво щяхте да ни разкажете, Алисия? – подкани Фермин.
– Това, което ще чуете, трябва да си остане между нас – предупреди ги тя.
Даниел и Фермин я изгледаха втренчено.
– Трябва да ми дадете думата си – настоя тя.
– Дума се дава на онзи, който я заслужава – рече Фермин. – А вие, с цялото ми уважение, досега не сте дали никакви доказателства, че това е така.
– Просто ще трябва да ми се доверите.
Фермин размени поглед с Варгас. Полицаят сви рамене.
– Мен хич не ме гледайте – заяви той. – Преди няколко дни ми каза същото и вижте докъде я докарах.
След малко се появи един келнер с поднос и сложи на масата няколко блюда и хляб. Фермин и Варгас се нахвърлиха на храната без превземки, докато Алисия бавно отпиваше от виното си с цигара в ръка. Даниел бе забол поглед в масата.
– Как ви се струват гозбите? – попита Фермин.
– Страхотни – съгласи се Варгас. – И мъртвец могат да вдигнат на крака.
– Я пробвайте телешката яхния, капитане мой, и ще излезете оттук, пеейки химна на Монсератската Дева.
Даниел гледаше как тези двама чудаци, които толкова се различаваха помежду си, нагъваха поднесената им храна като лъвове по време на лов.
– Колко пъти сте в състояние да вечеряте, Фермин?
– Всеки път, когато ми падне случай – отвърна той. – Тия младежи, които не са преживели войната на фронтовата линия, не могат да го разберат, капитане.
Варгас кимна, като си облизваше пръстите. Алисия, която наблюдаваше това зрелище с апатичния поглед на човек, чакащ дъждът да утихне, даде знак на келнера да ѝ донесе втора чаша бяло вино.
– Виното не ви ли удря в главата, ако не сте сложили нещо в стомаха? – попита Фермин, като си отопяваше чинията с парче хляб.
– Все ми е едно дали ще ме удари в главата – отвърна тя. – Важното е да не ме удари в краката.
Когато поднесоха кафетата и цяла батарея шотове, Фермин и Варгас се облегнаха на столовете си с доволни физиономии, а Алисия угаси цигарата си в пепелника.
– Не знам за вас, но аз целият съм слух – заяви Фермин.
Младата жена се наведе напред и сниши глас.
– Сигурна съм, че знаете кой е министър Маурисио Валс.
– Нашият приятел Даниел само е чувал за него – отвърна Фермин със злостна усмивка. – Аз съм имал личен досег.
– В такъв случай навярно ви е направило впечатление, че напоследък не се е появявал на публични места.