– Да, сега, като го споменавате... – съгласи се Фермин. – Но тук експертът по Валс е Даниел, който в свободното си време ходи в читалнята за вестници на „Атенео“, за да разследва живота и чудесата на този виден мъж, стар познайник на семейството.
Алисия размени поглед със Семпере.
– Преди около три седмици Маурисио Валс е изчезнал безследно от жилището си в Сомосагуас. Потеглил е призори с главния си телохранител с една кола, която дни по-късно е била намерена изоставена в Барселона. Оттогава никой не го е виждал.
Алисия изучаваше смутния поток от чувства, които издаваше пламналият поглед на Даниел.
– Полицейското разследване сочи, че Валс вероятно е станал жертва на заговор, търсещ отмъщение за предполагаема измама, свързана с акциите на едно банково учреждение.
Даниел я гледаше с объркване и нарастващо възмущение.
– Като казвате „разследване“ – намеси се Фермин, – кое ведомство имате предвид?
– Генералната дирекция на полицията и други сили на обществения ред.
– Ролята на капитан Варгас ми е ясна, но вашата, честно казано...
– Аз работя, или по-точно работех, за една от службите, които оказваха съдействие на полицията в това разследване.
– Тази служба има ли някакво име? – попита Фермин скептично. – Понеже нямате вид да сте от Гражданската гвардия.
– Не.
– Ясно. А покойникът, когото имахме удоволствието да видим в басейна тази вечер?
– Бивш мой колега.
– Значи сигурно скръбта по него ви е отнела апетита...
– Това са опашати лъжи – намеси се Даниел.
– Даниел – рече Алисия и сложи помирително ръка върху неговата.
Той отдръпна ръката си и я погледна втренчено.
– Защо ви трябваше да се представяте за стара фамилна приятелка, да посещавате книжарницата, жена ми и сина ми, и да се намъквате в семейството ми?
– Даниел, сложно е, позволете ми да...
– Алисия ли е истинското ви име? Или сте го взели назаем от някой стар спомен на баща ми?
Сега Фермин се вторачи в нея, сякаш бе видял призрак от миналото си.
– Да. Името ми е Алисия Грис. Не съм ви излъгала коя съм.
– Излъгахте само за всичко останало – отвърна Даниел.
Варгас мълчеше, оставяйки Алисия да води разговора. Тя въздъхна с убедително смущение и с гузно изражение, които полицаят дори за миг не взе за искрени.
– В хода на разследването открихме доказателства, че Маурисио Валс вероятно е общувал с майка ви, доня Изабела, и с някогашен затворник в Монжуик на име Давид Мартин. Въвлякох ви в тази история, защото трябваше да премахна подозренията и да се уверя, че семейство Семпере няма нищо общо със...
Даниел се изсмя горчиво и я изгледа с дълбоко презрение.
– Сигурно ме мислите за идиот. И явно съм такъв, защото чак сега осъзнах какво представлявате, Алисия, или както там ви е името.
– Даниел, моля ви...
– Не ме докосвайте!
Даниел стана и тръгна към изхода. Алисия въздъхна и зарови лице в шепите си. После надникна в очите на Фермин, търсейки разбиране, но човечецът я гледаше така, сякаш бе джебчийка, хваната на местопрестъплението.
– Като за първи опит беше доста слабичко – заяви той. – Мисля, че все още ни дължите обяснение, сега дори повече от преди, особено като се имат предвид всички лъжи, които ни пробутахте. Да не говорим за обяснението, което дължите на мен, ако наистина сте Алисия Грис.
Тя се усмихна унило.
– Не ме ли помните, Фермин?
Човечецът се взираше в нея, сякаш беше привидение.
– Вече не зная какво си спомням. Да не сте се върнали от оня свят?
– Би могло да се каже.
– И защо?
– Просто се опитвам да ви предпазя...
– Никой не би казал...
Алисия се изправи и погледна Варгас, който направи утвърдителен жест.
– Догонете го – каза полицаят. – Аз ще се погрижа за Ломана и ще ви дам сведения, когато мога.
Тя кимна и тръгна след Даниел. Останали сами, Фермин и Варгас се гледаха мълчаливо.
– Мисля, че сте твърде суров с нея – рече полицаят.
– От колко време я познавате? – попита Фермин.
– От няколко дни.
– В такъв случай можете ли да потвърдите, че не е призрак, а жив човек?
– Май само така изглежда – рече Варгас.
– Виж, за пиене – пие като смок, това си е истина – отбеляза Фермин.
– Идея си нямате.
– Карахильо с уиски, преди да се върнете в къщата на ужасите? – предложи Фермин.
Полицаят кимна.
– Нуждаете ли се от компания и материално-техническа помощ, за да извадите трупа?
– Благодаря ви, Фермин, но е по-добре да се справя с това сам.
– Кажете ми тогава едно нещо и не ме лъжете, моля ви, защото двамата с вас сме преживели какво ли не и не сме вчерашни. На мен ли така ми се струва, или тая работа е по-лоша, отколкото изглежда?