Варгас се поколеба.
– Много по-лоша – призна най-сетне.
– Ясно. Ами тоя двукрак екскремент Валс? Жив ли е още, или на гроба му вече никнат отровни треви?
Полицаят, който сякаш отведнъж бе рухнал от умората, натрупана през последните дни, го погледна сразен.
– Това, приятелю мой, според мен вече не е важно...
15
Силуетът на Даниел се очертаваше в далечината – една сянка под лампите по уличките на Равал. Алисия забърза след него, доколкото ѝ позволяваха силите. След малко почувства, че болката в хълбока ѝ се пробужда. Докато се мъчеше да скъси разстоянието, което я делеше от Даниел, усети, че не ѝ достига въздух; остра болка дълбаеше костите ѝ. Когато наближиха „Лас Рамблас“, той се обърна и щом я забеляза, я изгледа гневно.
– Даниел, почакайте ме, моля ви – извика Алисия, като се хвана за стълба на една лампа.
Той си направи оглушки и отмина бързо. Тя се повлече със сетни сили след него. По челото ѝ изби пот, а болката я изгаряше като огън.
Щом стигна до ъгъла на улица „Санта Ана“, Даниел надникна през рамо. Алисия все още го следваше, куцайки по начин, който го обезпокои. Той се спря да я погледа; тя вдигна ръка – опитваше се да привлече вниманието му. Даниел изруга тихо. Канеше се да се запъти към къщи, когато я видя да се свлича на тротоара, сякаш нещо в нея се бе прекършило. Почака няколко секунди, но Алисия не се изправи. След кратко колебание тръгна към нея и видя, че се гърчи на земята. Зърна лицето ѝ на светлината на лампата – бе плувнало в пот и разкривено от страдание. Той усети импулс да я остави на произвола на съдбата ѝ, но въпреки това се приближи и коленичи до нея. Младата жена го гледаше с лице, обляно в сълзи.
– Театро ли разигравате? – попита Даниел.
Тя протегна ръка към него; той я хвана и ѝ помогна да стане. Тялото ѝ трепереше от болка в ръцете му и Даниел изпита смътно угризение.
– Какво ви е?
– Стара травма – изпъшка тя. – Имам нужда да седна, моля ви.
Даниел я прихвана през кръста и я поведе към едно кафене в началото на улица „Санта Ана“, което винаги работеше до късно. Келнерът го познаваше и Даниел знаеше, че на следващия ден целият квартал ще бъде подробно осведомен, че се е появил почти в полунощ, придържайки в обятията си дама с опасен чар. Той отведе Алисия до една маса близо до входа и ѝ помогна да седне.
– Вода – прошепна тя.
Даниел отиде до бара и се обърна към келнера.
– Дай ми една вода, Мануел.
– Само вода ли? – попита мъжът и му смигна съучастнически.
Без да губи време в обяснения, Даниел се върна при масата с бутилка вода и чаша. Алисия държеше метална кутийка за лекарства и се мъчеше да я отвори. Той я взе от ръцете ѝ и я отвори вместо нея. Алисия извади две хапчета и ги изпи с глътка вода, която потече по брадичката и шията ѝ. Даниел я гледаше загрижено, не знаейки какво да направи. Тя отвори очи и го погледна, като се мъчеше да се усмихне.
– Ей сегичка ще ми мине.
– Ако хапнете нещо, може би ще подейства по-бързо...
Алисия поклати глава.
– Чаша бяло вино, моля...
– Сигурна ли сте, че е добра идея да смесвате алкохол с тези...?
Тя направи утвърдителен жест и Даниел отиде да ѝ поръча вино.
– Мануел, налей ми бяло вино и дай нещо за хапване.
– Имам едни крокетчета с шунка – пръстите да си оближеш!
– Каквото и да е.
Когато той се върна при масата, Алисия отстъпи пред настояването му и изяде крокетче и половина в добавка към виното и двете бели хапчета, които току-що бе глътнала. Постепенно като че ли си възвърна самоконтрола и успя да му се усмихне, сякаш нищо не се бе случило.
– Съжалявам, че трябваше да ме видите в такова състояние.
– По-добре ли се чувствате?
Алисия кимна, въпреки че очите ѝ бяха придобили стъклен блясък, който навеждаше на мисълта, че част от нея се намира някъде много далече.
– Това не променя нищо – заяви Даниел.
– Разбирам.
Той забеляза, че тя говори по-бавно и провлачва думите.
– Защо ни излъгахте?
– Не съм ви излъгала.
– Наречете го както искате. Разказахте ми само част от истината, което е все същото.
– Истината дори аз не я знам, Даниел. Все още не. Дори и да искам, не бих могла да ви я разкрия.
Изкушаваше се да ѝ повярва пряко волята си. Дали щеше да се окаже още по-глупав, отколкото подозираше Фермин?
– Но смятам да я разбера – продължи Алисия. – Ще разнищя тая работа до дъно и ви уверявам, че няма да скрия нищо от вас.
– Тогава нека ви помогна. Заради самия мен.
Тя поклати глава.
– Зная, че Маурисио Валс е убил майка ми – рече Даниел. – Имам пълното право да го погледна в очите и да го попитам защо. Имам повече право, отколкото вие и Варгас.