– Вярно е.
– В такъв случай позволете да ви помогна.
Алисия му се усмихна нежно и той извърна поглед.
– Можете да ми помогнете, като стоите настрана заедно със семейството си и не се излагате на риск. Варгас и аз не сме единствените, които следват тази диря. Има и други. Много опасни хора.
– Не ме е страх.
– Тъкмо това ме безпокои, Даниел. Трябва да ви е страх, и то много. А мен ме оставете да върша онова, което умея.
Тя потърси погледа му и го хвана за ръката.
– Кълна ви се в живота си, че ще намеря Валс и ще се погрижа вие и семейството ви да бъдете в безопасност.
– Не искам да съм в безопасност. Искам да знам истината.
– В действителност искате отмъщение, Даниел.
– Това си е моя работа. И ако вие не ми кажете какво всъщност се случва, ще го открия сам. Говоря сериозно.
– Зная. Може ли да ви помоля за една услуга?
Даниел сви рамене.
– Дайте ми двайсет и четири часа. Ако за този срок не разреша случая, кълна ви се в онова, което ви е най-скъпо, че ще ви кажа всичко, което знам.
Той я гледаше недоверчиво.
– Двайсет и четири часа – отстъпи накрая. – Но в замяна аз също ще ви поискам една услуга.
– Каквото и да е.
– Разкажете ми защо Фермин заяви, че дължите обяснение и на него. Обяснение за какво?
Алисия сведе поглед.
– Преди много години, когато бях още дете, Фермин ми спаси живота. Беше по време на войната.
– Той знае ли това?
– И да не го знае, го подозира. Той беше решил, че съм умряла.
– Оттогава ли е тази травма, която имате?
– Да – отвърна Алисия по начин, който го наведе на мисълта, че това бе само една от многото ѝ травми.
– Фермин е спасявал и мен – рече Даниел. – Много пъти.
Тя се усмихна.
– Понякога животът ни подарява ангел хранител.
Алисия се опита да се изправи. Даниел заобиколи масата, за да ѝ помогне, но тя го спря.
– Мога и сама, благодаря.
– Сигурна ли сте, че от тези хапчета не се чувствате малко...
– Не се безпокойте, голямо момиче съм. Хайде, ще ви изпратя до вас. По път ми е.
Повървяха до вратата на старата книжарница. Даниел извади ключа си. Спогледаха се мълчаливо.
– Имам думата ви – рече той.
Тя кимна.
– Лека нощ, Алисия.
Жената не си тръгна; гледаше го неподвижна с онзи стъклен поглед, който Даниел не знаеше дали се дължи на лекарството, или на бездънния кладенец, скрит зад зелените ѝ очи. Когато той понечи да се отдръпне, тя се повдигна на пръсти и доближи устни до неговите. Даниел извърна лице и целувката улучи бузата му. Без да каже дума, Алисия се обърна и се отдалечи, стопявайки се в сенките.
Беа ги наблюдаваше от прозореца. Бе ги видяла да излизат от кафенето в края на улицата и да вървят към входа, когато камбанният звън в полунощ проехтя над покривите на града. В мига, в който Алисия се доближи до Даниел и той притихна, изгубен в погледа ѝ, стомахът на Беа се сви. Видя как Алисия се повдигна на пръсти, готова да го целуне по устните. Тогава престана да гледа.
Върна се много бавно в спалнята. Спря се за миг пред стаята на Жулиан, който спеше дълбоко, и притвори вратата. Пъхна се в леглото и зачака да чуе външната врата. В коридора се разнесоха предпазливите стъпки на Даниел. Беа лежеше в сумрака и се взираше в голия таван. Чу как Даниел се съблече до леглото и нахлузи пижамата си, която тя бе оставила на стола. Усети как тялото му се плъзна между чаршафите. Когато погледна към него, видя, че ѝ е обърнал гръб.
– Къде беше? – попита го тя.
– С Фермин.
16
Ендая предложи на Фернандито цигара, която той отказа.
– Благодаря, не пуша.
– Разумно момче. Затова не разбирам защо не звъннеш на баща си, за да дойде с документите ти и да изясним всичко. Да не би да криеш нещо?
Момчето поклати глава. Ендая се усмихна приятелски и Фернандито си спомни как бе прострелял коленете на шофьора преди два часа. Тъмното петно на яката на ризата му все още си беше там.
– Нищо не крия, господине.
– В такъв случай...
Ендая побутна телефона към него.
– Едно обаждане и си свободен.
Фернандито преглътна на сухо.
– Бих искал да ви помоля да не ме карате да се обаждам. Имам основателна причина.
– Основателна причина? Каква е тя, приятелю Алберто?
– Баща ми е болен.
– О, нима?
– Зле е със сърцето. Преди два месеца прекара инфаркт и няколко седмици го държаха в болницата. Сега си е вкъщи и се възстановява, но още е много слаб.
– Съжалявам.
– Баща ми е добър човек, господине. Герой от войната.
– Герой от войната?
– Влязъл е в Барселона с войската на националистите. Има го на една снимка как дефилира по „Диагонал“. Снимката е от заглавна страница на „Ла Вангуардия“, държим си я в рамка в трапезарията вкъщи. Той е третият отдясно. Би трябвало да я видите! Оставили са го в челната редица заради геройското му държане в битката при Ебро66. Бил е ефрейтор.