20
Повървя в сумрака, докато стигна до коридора, който водеше към залата за аутопсии. Зеленикаво сияние се процеждаше през процепите на вратата. От това място можеше да чуе гласовете на двамата мъже. Разговаряха като стари приятели, допускаха мълчания, които не изискват извинение, и се шегуваха, за да се поразсеят от тягостната задача. Той се повдигна към кръгчето цветно стъкло в горната част на вратата. Разгледа силуета на Варгас, седнал на една от мраморните плочи, и на съдебния лекар, приведен над трупа. Изслуша как докторът описа подробно резултатите от труда си. Не можа да сдържи усмивката си пред майсторството, с което разкри детайлите от последните мигове на Ломана, без да се гнуси от изящния разрез, от точността, с която той бе разсякъл артериите и трахеята на оня дръвник, за да го види как умира на колене, да види паниката в очите му и шуртящата кръв. Между опитни майстори бе проява на кавалерство да признаеш добре свършената работа.
Съдебният лекар описа и ударите, които той бе нанесъл с ножа в торса на Ломана, докато умиращият, вкопчен в краката му, напразно се мъчеше да му попречи да го бутне в басейна. В дробовете му, обясни докторът, нямаше вода, само кръв. Ломана се бе удавил в собствената си кръв, преди да потъне в зловонните води. Лекарят бе опитен човек, професионалист, който познаваше изтънко занаята си; подготовката му вдъхваше уважение и възхищение. Нямаше мнозина като него. Само заради това, реши мъжът, щеше да му пощади живота.
Старата лисица Варгас сегиз-тогиз задаваше въпроси със завидна прозорливост. Това не можеше да му се отрече, но все пак беше очевидно, че действа слепешком; освен подробностите около предсмъртната агония на Ломана, нямаше да извлече особени изводи от посещението си в моргата. Докато ги слушаше, мъжът обмисляше възможността да отиде да си почине няколко часа или да потърси някоя проститутка, която да му стопли краката до сутринта. Разследването на Варгас явно бе стигнало до задънена улица и неговата намеса нямаше да е необходима. В края на краищата, такива бяха заповедите: да предприема действия само ако няма друг изход. В действителност съжаляваше за това. Би било интересно да се изправи срещу стария полицай и да види дали му е останала жажда за живот. Най-любими му бяха онези, които се противяха на неизбежното. А що се отнася до прелестната Алисия, за нея бе запазил последните почести. С нея можеше да се позабавлява на воля и да бъде възнаграден за всичките си усилия. Знаеше, че тя няма да го разочарова.
Почака още половин час, докато лекарят завърши прегледа и предложи на Варгас чашка ликьор, който държеше в шкафа с инструментите си. Разговорът се насочи към задължителните теми между стари приятели, чиито пътища са се разделили: тривиални разсъждения за хода на времето, споминалите се другари и други баналности на остаряването. Отегчен, мъжът се канеше да остави Варгас и доктора на безцелните им брътвежи, когато забеляза, че полицаят извади лист хартия от джоба си и го заразглежда на светлината на висящите от тавана лампи. Гласовете им се снишиха до шепот и той трябваше да залепи ухо на вратата, за да различава думите.
Доктор Манеро забеляза, че вратата на залата помръдна леко.
– Браулио, вие ли сте?
Като не получи отговор, лекарят поклати глава и тихо изруга.
– Когато не му позволявам да присъства, понякога се крие зад вратите да подслушва – обясни той.
– Не зная как го търпите – рече Варгас.
– Казвам си, че е по-добре да е тук, отколкото да се мотае някъде другаде. Така поне го държим под око. Бива си го питието, а?
– Какво е? Течност за балсамиране ли?
– Това си го пазя за специални поводи – когато се налага да нося нещо на сватби или сбирки на семейството на жена ми. Ще ми разкажете ли нещо по случая? Какво е търсел нещастникът Ломана в басейна на изоставена къща във Валвидрера?
Варгас сви рамене.
– Не зная.
– Ами тогава да си опитам късмета с живите. Какво търсите вие в Барселона? Ако не ме лъже паметта, бяхте обещали да не се връщате повече тук.
– Обещание, което не се нарушава, не е достойно за името си.
– А какво е това в ръката ви? Мислех си, че сте човек на словото.
Манеро посочи листа с цифрите, който Варгас държеше.
– Дявол знае. Дни наред го разнасям със себе си и нямам представа какво означава.
– Може ли да го погледна за момент?
Варгас му подаде листа и докторът му хвърли бегъл поглед, докато отпиваше от ликьора си.