Столовете сякаш го отбягваха. Когато вече му изглеждаше невъзможно да намери нещо ново във всекидневната, се осмели да надникне в един коридор, в чието дъно се виждаха две врати. Едната водеше към банята, а другата вероятно към спалнята. Изчерви се от смущение, безпокойство и срам и преди да отиде до вратата на банята, се върна в трапезарията. Седна на един стол и зачака. Минутите се точеха като желе, а едничката му утеха бе тиктакането на стенния часовник. Времето, осъзна момчето, винаги тече със скорост, обратна на потребностите на онзи, който го изживява.
Стана отново и отиде до прозореца. От Варгас нямаше и следа. Пет етажа по-долу животът си течеше – далечен и банален. Фернандито неусетно се озова пак в коридора. Пред вратата на банята. Влезе и погледна отражението си в огледалото. На една лавица стоеше червило без капачка. Взе го и го разгледа. Беше кървавочервено. Остави го отново и си излезе, поруменял от срам. Отсреща беше вратата на спалнята. От прага се виждаше, че леглото е оправено. Алисия не бе спала в него. Връхлетяха го хиляди мисли, но побърза да ги изтрие всичките.
Пристъпи няколко крачки в стаята и погледна кревата. Представи си я легнала в него и извърна очи. Зачуди се колко ли мъже бяха лежали там, до нея, изследвайки тялото ѝ с ръце и с устни. Приближи се до гардероба и го отвори. Дрехите на Алисия се виждаха смътно в сумрака. Фернандито докосна с върха на пръстите си роклите, които висяха вътре, после затвори вратата. Срещу леглото имаше дървен скрин с чекмеджета. Отвори първото и намери цял арсенал дрехи от коприна и трико, сгънати идеално. Черни, червени и бели. Трябваха му няколко секунди, за да разбере какво вижда. Това беше бельото на Алисия. Той преглътна на сухо. Пръстите му се спряха на два сантиметра от тъканите. Дръпна ръката си, сякаш дантелите пареха, и затвори чекмеджето.
– Какъв си глупак! – каза си сам.
Глупак или не, отвори и второто чекмедже. То съдържаше копринени чорапи и разни приспособления от ленти, явно предназначени да ги крепят, от които му се зави свят. Поклати бавно глава и понечи да затвори чекмеджето. Точно в този миг телефонът иззвъня с такава ярост, че на Фернандито му се стори, че сърцето му ще изскочи от гърлото и ще се разбие в стената. Той захлопна рязко чекмеджето и изтича обратно в трапезарията, останал без дъх. Телефонът продължаваше да звъни обвинително като противопожарна аларма.
Момчето се приближи до него и го загледа как вибрира, не знаейки какво да направи. Апаратът звъня неспирно в продължение на една минута или повече. Когато Фернандито най-сетне вдигна слушалката с трепереща ръка, телефонът замлъкна. Той пусна слушалката и пое дълбоко дъх. Седна и затвори очи. Нещо блъскаше в гърдите му. Това бе сърцето му, което биеше бясно и като че ли бе заседнало в гърлото му. Засмя се сам на себе си, търсейки утеха в абсурдното си поведение. Ако Алисия го видеше в този миг...
Не ставаше за тази работа, каза си той. Колкото по-рано приемеше доказателствата, толкова по-добре. Събитията от последната нощ и краткият му опит в служба на Алисия му бяха показали, че попрището му не е в света на машинациите, а в търговията и обществените услуги. Щом Алисия се върнеше, щеше да ѝ връчи оставката си. А за визитата си в светилището на интимното бельо на шефката бе по-добре да забрави. По-доблестни мъже са се опропастявали за много по-малко, каза си Фернандито.
Тъкмо бе започнал да си възвръща самообладанието, отдаден на тези душеспасителни мисли, когато телефонът отново зазвъня оглушително; този път той го вдигна машинално и отговори със слаб гласец.
– Кой е? – прогърмя гласът от другата страна на линията.
Беше Варгас.
– Аз съм, Фернандито – отвърна момчето.
– Дай ми да чуя Алисия.
– Госпожица Алисия излезе.
– Къде отиде?
– Не зная.
Полицаят изруга под сурдинка.
– А ти какво правиш там?
– Госпожица Алисия ми нареди да ви изчакам и да ви разправя какво се случи тази нощ.
– Какво се случи?
– Май ще е най-добре да ви разкажа лично. Къде сте?
– В Гражданския регистър. Алисия каза ли кога ще се върне?
– Нищо не ми каза. Взе един пистолет и излезе.
– Пистолет ли?
– Е, технически погледнато, беше револвер, от ония с барабан, който...