Фернандито го следваше отблизо. Непознатият вървеше спокойно, сякаш не бе извършил хладнокръвно убийство току-що, а просто бе излязъл да се поразходи. Първата светкавица озари улиците и хората изтичаха да се скрият от дъжда под арките на „Пласа Реал“. Убиецът не ускори крачка, нито пък направи опит да потърси подслон. Продължи да крачи бавно към „Лас Рамблас“. Когато стигна там, спря точно на ръба на тротоара. Фернандито се приближи полека към него и видя, че дрехите му са подгизнали. За миг изпита желание да извади оръжието на Варгас, което носеше в джоба си, и да му тегли един куршум в гърба. Убиецът стоеше неподвижно, сякаш бе доловил присъствието му и го чакаше. После се раздвижи отново, пресече „Лас Рамблас“ към улица „Конде дел Асалто“ и се запъти към сърцето на Равал.
Фернандито го последва, като му остави малка преднина. Видя го да завива наляво на ъгъла с улица „Ланкастър“. Изтича натам точно навреме, за да зърне как непознатият изчезна в един вход по средата на пресечката. Момчето почака няколко секунди и се приближи бавно, като се придържаше към стената. Мръсната вода, която се стичаше от корнизите, пръскаше лицето му и проникваше под яката на палтото му. Фернандито спря пред мястото, където бе влязъл убиецът. Отдалече то му се бе сторило вход на жилищна сграда, но сега видя, че водеше към търговско помещение. Една плъзгаща се врата от ръждясала ламарина преграждаше достъпа. Друга, по-малка вратичка, изрязана в метала, бе открехната. Избеляла табела над рамката ѝ оповестяваше:
ФАБРИКА ЗА МАНЕКЕНИ
„БРАТЯ КОРТЕС“
Шивашки стоки и цех за готово облекло
Основана през 1909 г.
Цехът очевидно бе затворен от години и изглеждаше изоставен. Фернандито се поколеба. Всичко му подсказваше настойчиво да се махне оттам и да отиде да потърси помощ. Беше се оттеглил почти до ъгъла, когато образът на поваления Варгас и плувналото му в кръв лице го накара да се спре. Обърна се и отиде пак до вратата на цеха. Пъхна пръсти в процепа на открехнатата вратичка и я отвори още няколко сантиметра.
Вътре цареше непрогледна тъмнина. Момчето отвори вратата докрай и остави бледата светлина, която се процеждаше през дъжда, да очертае един праг от полумрак. Огледа обстановката вътре; приличаше на магазин от онези, които си спомняше от детството си. Дървени тезгяси, стъклени витрини и няколко прекатурени стола. Всичко бе покрито с нещо, което отначало взе за платна от прозрачна коприна, и едва след кратка почуда осъзна, че това бяха паяжини. Два голи манекена стърчаха в един ъгъл, обвити в мрежестата им прегръдка, сякаш някакво гигантско насекомо ги бе завлякло там, за да ги погълне.
Фернандито чу металическо ехо, което се разнасяше от недрата на магазина. Напрегна поглед и видя, че зад потъналия в прах тезгях имаше завеса, която отделяше задното помещение. Тя все още се поклащаше леко. Той отиде до нея, затаил дъх, и я повдигна само една педя. Пред очите му се разкри дълъг коридор. Внезапно забеляза, че светлината зад гърба му угасва, и се обърна тъкмо навреме, за да види как вятърът – или може би нечия чужда ръка – побутва вратичката и полека я затваря.
Алисия напредваше през кухненските помещения, без да откъсва поглед от една врата, иззад която долиташе ехо от гласове, приглушени от барабаненето на дъжда. Чу стъпки от другата страна и рязкото захлопване на тежка врата. Спря се и зачака. Междувременно оглеждаше обстановката в кухнята. Печките, фурните и скарите очевидно не бяха използвани от дълго време. На стената все още висяха окачени тенджери, тигани, ножове и други готварски принадлежности. Металът бе потъмнял. Голямата мраморна мивка бе пълна с отпадъци. Средата на помещението бе заета от дървената маса. Алисия видя веригите и ремъците, завързани за краката на масата; плотът ѝ бе покрит със засъхнала кръв. Запита се какво ли бяха направили с тялото на шофьора на Санчис и дали съпругата му Виктория бе все още жива.