– Карайте – нареди Фермин на таксиметровия шофьор.
– Накъде?
– За момента карайте напред. И с пълна пàра.
Фермин потърси погледа на Фернандито.
– Не знаех какво да направя – измънка момчето. – Тя не ми позволи да я заведа в болница или при някой лекар и...
Алисия, която за миг бе дошла в съзнание, погледна Фермин и му се усмихна мило.
– Фермин, вие винаги се опитвате да ме спасите.
Щом чу пресекливия ѝ глас, стомахът му и всичките съседни органи се свиха, което се оказа особено болезнено предвид факта, че бе закусил с цяла кесия бадемови бисквити. Алисия се рееше между съзнанието и бездната на унеса, тъй че Фермин предпочете да потърси сведения от хлапака, който изглеждаше най-уплашен от тримата.
– Как се казваш?
– Фернандито.
– Може ли да знам какво е станало?
Момчето заразказва случилото се през последните двайсет и четири часа така припряно и объркано, че Фермин го спря и прибягна до практическа проверка. Опипа корема на Алисия и огледа изцапаните си с кръв пръсти.
– Кормчийо – обърна се той към таксиметровия шофьор. – Карайте към болница „Света Богородица на морето“. Като стрела!
– Да бяхте се качили на някой балон. Вижте само какъв е трафикът.
– Или ще пристигнем там за по-малко от десет минути, или ще ви подпаля таратайката. Имате думата ми.
Таксиметровият шофьор изръмжа и даде газ. Недоверчивият му поглед срещна този на Фермин в огледалото за обратно виждане.
– Хей, не сме ли се виждали и преди? Не бяхте ли вие оня, дето насмалко не умря в таксито ми преди години?
– Ако не беше тая смрад, която се носи тук, не виждам как бих могъл или бих искал да умра в таксито ви. По-скоро ще се хвърля от моста Валкарка с „Регентката“71, завързана за шията.
– Мен ако питате...
– Не се карайте, че госпожица Алисия си отива – укори ги Фернандито.
– Мамка му – изруга шофьорът, провирайки се из трафика по „Виа Лайетана“ към Барселонета.
Фермин извади една кърпа от джоба си и я подаде на момчето.
– Провеси кърпата през прозореца – каза му той.
Фернандито кимна и изпълни нареждането. Фермин повдигна внимателно блузата на Алисия и намери дупката, която шилото бе направило в корема ѝ. Кръвта бликаше на струи.
– Иисусе, Богородице и свети Йосифе...
Той притисна раната с ръка и се загледа в трафика. Въпреки че роптаеше, таксиметровият шофьор заобикаляше като фокусник коли, автобуси и пешеходци с шеметна скорост. На моменти Фермин чувстваше как закуската се качва към гърлото му.
– Идеята е да пристигнем в болницата живи, ако е възможно. Една умираща ни е предостатъчна.
– Чудеса искайте от влъхвите. Да бяхте седнали вие зад волана – отвърна таксиметровият шофьор. – Как сте там отзад?
– Можеше да бъдем и по-добре.
Фермин погали лицето на Алисия и се опита да я свести с леко потупване. Тя отвори очи. Роговиците ѝ се бяха налели с кръв.
– Сега не бива да заспивате, Алисия. Помъчете се да стоите будна. Направете го заради мен. Ако искате, ще ви разказвам пиперливи вицове или ще ви пея песни на Антонио Мачин72.
Алисия му отправи гаснеща усмивка. Поне все още чуваше.
– Мислете си за генералисимуса, облечен като за лов с шапка и ботуши. На мен този образ винаги ми докарва кошмари и не ме оставя да заспя.
– Студено ми е – прошепна тя едва-едва.
– Вече пристигаме...
Фернандито я гледаше отчаяно.
– Аз съм виновен. Молеше ме да не я водя в болница и мен ме хвана страх. Твърдеше, че щели да я потърсят там...
– Или в болницата, или в гробищата – отсече Фермин.
Тези сурови думи подействаха на Фернандито като плесница. Фермин си припомни, че той бе все още хлапак и по всяка вероятност бе най-уплашен от всички, които се возеха в таксито.
– Не се тревожете, Фернандо. Направили сте каквото е трябвало. В такива моменти всеки би си изкарал акъла.
Фернандито въздъхна, разяждан от чувство на вина.
– Ако се случи нещо с госпожица Алисия, ще умра...
Тя го хвана за ръката и я стисна със сетни сили.
– Ами ако я намери онзи мъж... Ендая? – прошепна момчето.
– Няма да я намери и родната ѝ майка – заяви Фермин. – За това ще се погрижа аз.
Полуотворила очи, Алисия се опитваше да следи разговора.
– Къде отиваме? – попита тя.
– В „Кан Соле“, там правят едни скариди с чеснов сос, които могат и покойник да съживят. Ще видите каква прелест!
– Не ме водете в болница, Фермин...
– Че кой е казал нещо за болници? Та нали там умират хора. Статистиките показват, че болниците са най-опасните места на света. Не берете грижа, аз там не бих закарал дори рояк срамни въшки.
В опит да избегне бавния трафик в долната част на „Виа Лайетана“, таксиметровият шофьор бе навлязъл в насрещното платно. Фермин видя как един автобус премина на два сантиметра от прозореца на колата.