– Татко, вие ли сте? – извика Алисия. – Татко, не ме оставяйте...
Фернандито изгледа с ужас Фермин.
– Спокойно, момче. Бълнува, бедничката, и има халюцинации. Това е нещо обичайно за испанския темперамент. Шефе, как е положението там отпред?
– Или ще пристигнем всички живи, или ще загинем по пътя – отвърна шофьорът.
– Тъй, тъй. Това се казва екипен дух.
Фермин се увери, че се приближават към „Пасео де Колон“ с крайцерска скорост. Стена от трамваи, коли и хора се издигаше пред тях. Таксиметровият шофьор стисна волана с всички сили и изруга. Фермин се остави в ръцете на богинята Фортуна или който там беше дежурен в момента и се усмихна немощно на Фернандито.
– Дръж се, новобранецо.
Никога возило с четири колела не бе разсичало трафика по „Пасео де Колон“ с такава дързост. Преминаването му предизвика грохот от клаксони и порой от псувни и обиди. Щом прекоси булеварда, таксито полетя към Барселонета, където навлезе в една тясна като канавка уличка и едва не помете половината мотоциклети, паркирани на бордюра.
– Тореадор! – одобрително възкликна Фермин.
Най-сетне зърнаха брега и обагрените в пурпур води на Средиземно море. Таксито се насочи към входа на болницата и спря точно пред две линейки, като изпусна дълбок механичен стон на пълна капитулация. От процепите на капака се издигаше пàра.
– Вие сте истински творец – заяви Фермин, потупвайки шофьора по рамото. – Фернандито, запиши името и номера на този шампион, че да му изпратим за Коледа кошница с шунка и халва.
– Достатъчно ще е да не се качвате друг път в таксито ми.
Двайсет секунди по-късно ескадрон от болногледачи измъкна Алисия от колата, сложи я на носилка и я подкара с най-голяма бързина към операционната. Фермин тичаше отстрани и притискаше с ръце раната.
– Ще ви трябват няколко хектолитра кръв – отбеляза той. – От мен можете да вземете колкото искате, че макар и да изглеждам гърчав, имам повече естествени резерви от подпочвените води на Айгуес Тортес73.
– Имате ли роднинска връзка с пациентката? – попита един портиер, който го пресрещна на входа на хирургическото отделение.
– Опит за предполагаемо бащинство – отвърна Фермин.
– И какво означава това?
– Че трябва да се отдръпнете или ще ме поставите в печалната необходимост да залепя скроталната ви торбичка на тила ви с един удар с коляно. Ясно ли е?
Портиерът се дръпна встрани. Фермин придружаваше Алисия неотлъчно, докато я взеха от ръцете му и я сложиха, бледа като призрак, на една операционна маса. Медицинските сестри срязаха дрехите ѝ с ножици и се видя изтерзаното ѝ тяло, покрито със синини и драскотини; показа се и онази рана, от която неспирно бликаше кръв. Фермин зърна тъмния белег, обхванал ханша ѝ като мрежа, която сякаш искаше да я погълне. Трябваше да стисне юмруци, за да не му треперят ръцете.
Алисия го търсеше с поглед; очите ѝ бяха замъглени от сълзи, а на устните ѝ бе застинала немощна усмивка. Фермин се помоли на куция дявол, на когото винаги възлагаше невъзможните си случаи, да не я отнася все още.
– Каква е кръвната ви група? – попита един глас до него.
Без да откъсва поглед от Алисия, Фермин протегна едната си ръка.
– Нулева отрицателна, универсална и екстра качество.
32
В ония години науката още не бе разрешила загадката защо в болниците времето тече толкова бавно. След като на Фермин му източиха, както му се стори, цяло буре кръв, двамата с Фернандито се настаниха в една чакалня с изглед към плажа. От прозореца се виждаше цитаделата от бараки на Соморостро, заседнала между морето и забуленото от оловносиви облаци небе. Отвъд нея мозайката от кръстове, ангели и пантеони на гробището Пуебло Нуево отправяше злокобно предупреждение към хората, подложени на мъчително очакване в редиците от столове, сякаш специално изработени, за да причиняват лумбални травми на роднините и близките, осигурявайки по този начин нова клиентела измежду посетителите. Фернандито съзерцаваше гледката с изражение на осъден, докато по-прозаичният Фермин се тъпчеше с огромен сандвич с наденица, който си бе взел от кафенето на болницата, и го поливаше с бира „Мориц“.
– Не знам как можете да ядете сега, Фермин.
– След като дарих осемдесет процента от кръвния си поток и вероятно всички запаси на черния си дроб, имам нужда да се възстановя. Като Прометей, но без ония големи грозни птици.
– Прометей ли?
– Трябва да се чете, Фернандито, че в юношеството не всичко опира до лъскане на бастуна. Пък и аз, като човек на действието, имам бърз метаболизъм и седмично трябва да поглъщам питателна храна, равняваща се на три пъти теглото ми, за да поддържам това страхотно тяло в идеална форма.