– Госпожица Алисия почти не яде – отбеляза момчето. – Е, пиенето вече е друго нещо...
– Всеки се бори със своите апетити – рече Фермин. – Например мен от войната насам постоянно ме мъчи глад. Вие сте млад и не можете да го разберете.
Фернандито примирено го гледаше как нагъва пиршеството си. След малко един тип с вид на районен прокурор се появи на вратата с папка в ръка и се покашля, за да привлече вниманието им.
– Вие ли сте роднините на пациентката?
Фермин сложи ръка на рамото на момчето, давайки да се разбере, че от тук нататък той изцяло поема ролята на говорител.
– Думата „роднина“ не описва точно връзката, която ни свързва с нея – заяви той, като изтръскваше трохите от сакото си.
– И коя дума бихте употребили вие, ако мога да попитам?
Фернандито си въобразяваше, че е започнал да усвоява науката и изкуството да плетеш лъжи, докато не стана свидетел на рецитала, който маестро Фермин Ромеро де Торес изнесе, когато Алисия тъкмо се спускаше в мрака на анестезията. Щом субектът се представи като заместник-директор на болницата и изяви намерение да разследва случилото се и да иска документи, Фермин му дръпна една толкова засукана реч, че онзи онемя от изумление. Най-напред се представи за доверен човек на гражданския губернатор на Барселона, галеник на режима в провинцията.
– Това, което трябва да докладвам на Ваше Сиятелство, изисква максимална дискретност – подхвана Фермин.
– Госпожицата е претърпяла травми, които са извънредно сериозни и очевидно насилствени. Законът ме задължава да съобщя на полицията...
– Не ви го препоръчвам, освен ако не искате утре да осъмнете като помощник-рецепционист в крайпътния диспансер зад кланицата в Кастелфолит.
– Не ви разбирам.
– Много е просто. Седнете и ме слушайте внимателно.
Фермин скалъпи една история, в която Алисия, прекръстена на Виолета Льоблан, се подвизаваше като елитна проститутка, чиито услуги били потърсени от губернатора и негови приятелчета от Фонда за трудово развитие, за да се позабавляват за сметка на синдикалната организация.
– Нали знаете как се получават тия работи. Няколко чашки бренди, една дантелена фуста и всички стават като безмозъчни твари. Иберийският мъжкар е голям мъжкар, а за средиземноморския мироглед няма какво да ви разправям.
Фермин заяви, че в хода на някои игри от еротично естество големецът се увлякъл, вследствие на което прелестната Виолета пострадала сериозно.
– А пък днешните уличници са много изнежени и нямат никаква издръжливост – завърши той.
– Но...
– Между нас казано, ако тази грешка се разчуе, ще се разрази страшен скандал. Помислете си само, господин губернаторът има благоверна съпруга, осем деца, пет подпредседателства в спестовни каси и е мажоритарен акционер в три строителни дружества, в които участват зетьове, братовчеди и роднини на високопоставени фамилии от нашата превъзходна администрация, както повелява канонът в любимото ни отечество.
– Разбирам, но законът си е закон и мой дълг е да...
– Ваш дълг е да служите на Испания и на доброто име на по-висшите от вас, както впрочем сме длъжни аз и моят оръженосец Мигелито, дето сякаш е напълнил гащите от страх, а така като го гледате, е втори кръщелник на маркиз де Виляверде. Кажи „да“, Мигелито.
Фернандито закима усърдно.
– Но какво искате да направя? – запротестира администраторът.
– Вижте, аз в такива случаи – а имам опит, повярвайте ми – просто попълвам документите с имена, взети от творбите на знаменития Рамон Мария дел Валие-Инклан74, защото е доказано, че изящно перо като неговото не попада в списъка на четивата, препоръчвани от Главната дирекция на полицията, и по този начин никой не забелязва замяната.
– Но как мога да направя такава глупост?
– Бумащината я оставете на мен. Вие се съсредоточете върху щедрото възнаграждение, което ще получите, задето смело сте изпълнили патриотичния си дълг. Испания се спасява така – малко по малко всеки ден. Това не е Рим. Тук на предателите се плаща.
Помощник-управителят, който бе станал морав и кръвното му налягане явно надминаваше разумните граници, тръсна глава и на лицето му се изписа величествено възмущение.
– А как се казвате вие, ако мога да знам?
– Раймонд Лулий75, на вашите услуги и на услугите на Испания – отвърна Фермин.
– Това вече е срамота!
Фермин го погледна втренчено в очите и кимна.
– Именно. А какво правим тук със срамотите, освен да ги замитаме под килима и да печелим от тях?