– Оставих ги при леля ми Хесуса. Тя е портиерка на сградата, в която живее госпожица Алисия. Надеждна е.
– Не се съмнявам, но ще трябва да им намерим по-сигурно място. В детективските сюжети е добре известно, че портиерските помещения предлагат много удобства, но поверителността не е сред тях.
– Както кажете.
– И ще ви помоля всичко, което ми разправихте, да си остане между нас. Нито дума на господин Даниел Семпере.
– Разбрано. Ще направя каквото кажете.
– Така ви искам. Хей, имате ли у вас някакви пари?
– Май имам няколко монети...
Фермин му протегна отворената си длан.
– Ще трябва да проведа един телефонен разговор...
Даниел вдигна слушалката още след първото позвъняване.
– За бога, Фермин, къде се дянахте?
– В Морската болница съм.
– Болница ли? Какво е станало?
– Някой се е опитал да убие Алисия.
– Какво? Кой? Защо?
– Успокойте се, Даниел, ако обичате.
– Как да се успокоя?
– Беа там ли е?
– Разбира се, но...
– Нека се обади тя.
Последва пауза, чу се някакъв спор и накрая в слушалката прозвуча спокойният глас на Беа.
– Слушам ви, Фермин.
– Нямам време да навлизам в подробности, но Алисия насмалко не умря. В момента е в операционната зала и чакаме да ни дадат сведения.
– „Чакаме“, казвате?
– Аз и едно момче на име Фернандито, което явно е работило за нея като съгледвач. Знам как звучи това, но имайте търпение.
– От какво имате нужда, Фермин?
– Постарах се да задържа нещата с изкусна реторика, но ми се струва, че не ще можем да останем тук дълго време. Ако Алисия прескочи трапа, не мисля, че болницата ще бъде сигурно място за нея. Някой може да се опита да довърши работата.
– Какво предлагате?
– При първа възможност да я откарам на място, където никой не би могъл да я намери.
Беа направи продължителна пауза.
– Дали си мислим за едно и също?
– Великите умове винаги са осенени от едни и същи велики идеи.
– И как смятате да я измъкнете от болницата и да я закарате там?
– Точно обмислям една стратегия.
– Бог да ни е на помощ.
– Имайте вяра.
– Какво трябва да направя аз?
– Да потърсите услугите на доктор Солдевила – рече Фермин.
– Доктор Солдевила се е пенсионирал и не практикува поне от две години. Няма ли да е по-добре да...
– Трябва ни доверен човек – настоя Фермин. – Пък и доктор Солдевила е светило и знае всички тайни на занаята. Сигурно ще бъде очарован, ако му кажете, че аз го моля за помощ.
– Последното, което чух от него, беше, че сте безсрамник, че му е дошло до гуша да опипвате задниците на медицинските му сестри и че не иска да му се мяркате пред очите.
– Това са минали работи. Той много ме цени.
– Щом казвате... Какво друго ще е нужно?
– Най-малко едноседмични тоалетни принадлежности за пациентка, току-що преживяла едно намушкване в корема, друго в ръката и побой, който би извадил от строя някой баски вдигач на камъни76.
– Божичко... – промълви Беа.
– Съсредоточете се, Беа. Принадлежности. Докторът ще знае какво е необходимо.
– Тази работа хич няма да му хареса.
– Тук в действие трябва да влязат вашият чар и убедителност – загатна Фермин.
– Чудесно, няма що. Предполагам, че ще са нужни чисти дрехи и такива неща.
– Да, такива неща. Оставям това на вашата сигурна преценка. Даниел още ли е там?
– Тук е, слуша неотлъчно. Искате ли да го изпратя при вас?
– Не. Нека да мирува и да се успокои. Ще ви се обадя пак, когато узная нещо повече.
– Ще бъдем на разположение.
– Винаги съм казвал, че ако човек иска нещата да се наредят добре, трябва да ги повери на жена.
– Не ми се подмазвайте, Фермин, че сте ми ясен. Има ли още нещо?
– Отваряйте си очите на четири. Не бих се учудил, ако книжарницата е под наблюдение.
– Само това оставаше! Разбрано. Фермин?
– Слушам ви.
– Сигурен ли сте, че тази жена заслужава доверие?
– Алисия ли?
– Ако това е истинското ѝ име.
– Истинско е.
– А останалото? И то ли е истина?
Фермин въздъхна.
– Нека да ѝ дадем шанс. Ще направите ли това за мен, Беа?
– Разбира се, Фермин. Каквото кажете.
Той затвори телефона и се върна в чакалнята. Фернандито го наблюдаваше неспокойно.
– С кого говорехте?
– Със здравия разум.
Фермин седна и загледа това момче, което толкова му напомняше Даниел в юношеските му години, че бе започнало да му допада.
– Добро момче сте, Фернандито. Алисия ще се гордее с вас.
– Ако оживее.
– Ще оживее. Аз вече съм я виждал да се връща от оня свят, а научиш ли този трик веднъж, не го забравяш. Възкръсването е малко като умението да караш колело или да разкопчаеш сутиена на някоя мома само с една ръка. Трябва да му хванеш цаката.