– Казаха ми, че преди да дойде тук, Варгас е бил в моргата заедно с вас – рече Ендая. – Ще ми съобщите ли нещо повече?
– Капитан Варгас беше намерил един труп предната вечер и ми се обади, за да ми докладва.
– Каза ли ви при какви обстоятелства е намерил трупа?
– В хода на едно разследване, което водеше. Не сподели подробности за самия случай.
– А вие не го ли попитахте?
– Предположих, че Варгас ще ме информира, когато му дойде времето.
– Толкова ли му се доверявахте? – поинтересува се Ендая.
– Като на самия себе си – отвърна Линарес.
– Интересно сравнение. Чудесно е човек да има добри приятели в дирекцията. А вие двамата успяхте ли да идентифицирате трупа?
Линарес се поколеба за миг.
– Варгас подозираше, че това е Рикардо Ломана. Името сигурно ви звучи познато. Мисля, че е бил ваш колега.
– Мой – не. Но да, звучи ми познато. Вие осведомихте ли за станалото съответните инстанции?
– Не.
– И защо?
– Изчаквах потвърждение от съдебния лекар.
– Но смятахте да ги осведомите.
– Разбира се.
– Разбира се. А междувременно споделихте ли с някого в комисариата подозренията на Варгас за самоличността на Ломана?
– Не.
– Не? – възкликна Ендая. – Не говорихте с никого от подчинените си?
– Не.
– Освен съдебния лекар и персонала му, съдия-следователя и агентите, които ви придружиха, някой друг знае ли за отнасянето на трупа?
– Не. Какво намеквате?
Ендая му намигна.
– Нищо. Вярвам ви. А знаете ли къде е отишъл Варгас, когато е излязъл от моргата?
Линарес поклати глава.
– В Гражданския регистър – рече Ендая.
Другият сбърчи вежди.
– Не знаехте ли?
– Не – отвърна Линарес. – И защо трябва да знам?
– Варгас не ви ли каза?
– Не.
– Сигурен ли сте? Не ви ли се обади от регистъра, за да се посъветва с вас?
Линарес издържа на погледа му. Ендая се усмихваше, наслаждавайки се на играта.
– Не.
– Името Ровира говори ли ви нещо?
– Това е доста разпространена фамилия.
– И в комисариата ли?
– Мисля, че имаме един човек с това име. Работи в архива и скоро ще се пенсионира.
– Някой да ви е разпитвал за него напоследък?
Линарес отново поклати глава.
– Може ли да знам за какво говорим всъщност?
– За престъпление, приятелю Линарес. Престъпление, извършено срещу един от нашите, един от най-добрите. Кой може да го е извършил?
– Някой професионалист, естествено.
– Сигурен ли сте? На мен ми изглежда по-скоро работа на дребен крадец.
– Дребен крадец?
Ендая кимна убедено.
– Кварталът не е надежден, а тия каталонци са способни да задигнат и гащите на майка си на смъртното ѝ ложе, докато са още топли. То им е в кръвта.
– Никой обикновен крадец не би имал никакъв шанс срещу Варгас – възрази Линарес. – И вие го знаете толкова добре, колкото и аз. Това не е дело на аматьор.
Ендая го изгледа продължително и спокойно.
– Хайде, Линарес. Има професионалисти и сред крадците. Корави хора, безскрупулни. И вие сте наясно с това. А вашият приятел Варгас, нека си го признаем, вече не беше във форма. Годините си казват думата.
– Това ще го определи разследването.
– За жалост, разследване няма да има.
– Защото вие така казвате – тросна се Линарес.
Ендая се усмихна със задоволство.
– Не, не защото аз го казвам. Аз съм никой. Но ако си знаете интереса, няма да чакате да ви го каже някой друг.
Линарес си прехапа езика.
– Това няма да го приема. Нито от вас, нито от друг.
– Вие имате добра кариера, Линарес. Хайде да не се залъгваме. Не сте стигнали дотук, като сте си играли на Роберто Алкасар и Педрин78. Героите загиват по пътя. Не се правете на глупак сега, когато сте на две минути от благополучно пенсиониране. Времената се променят. Знаете, че ви го казвам за ваше добро.
Линарес го измери с презрителен поглед.
– Зная, че сте кучи син и ми е през оная работа за кого работите – каза той. – Няма да оставя това така. Обадете се на когото трябва да се обадите.
Другият само сви рамене. Линарес се обърна и се запъти към изхода. Ендая улови погледа на единия от хората си и кимна. Агентът тръгна след Линарес. Вторият агент се приближи и Ендая го погледна въпросително.
– Някаква следа от оная курва?
– В склада имаше само един труп. От нея няма и помен. Претърсихме жилището отсреща. Нищо. Никой от съседите не я е виждал, а портиерката твърди, че я видяла за последен път вчера, когато излязла.