Да живее Франко! Да живее Испания! Дон Маурисио Валс е сред нас!
53 Мариона Ребул – героиня от едноименния роман на испанския писател Игнасио Агусти (1913–1974).
54 На английски private като съществително означава редник; Фернандито посочва, че не бива да се бърка с испанското прилагателно privado – частен, личен, поверителен.
55 Ефрейтор (англ.).
56 Торе Андреу, по-известна като Ротондата – сграда в стил каталонски модернизъм на ъгъла на „Пасео де Сан Хервасио“ и „Авенида дел Тибидабо“.
57 Сеньор, тук ли са се провеждали надбягванията с бикове в римско време? (англ.).
58 Да, това е катедралата, милейди, но е отворена само след фламенко представлението (развален англ.).
59 Франсеск Катала-Рока (1922–1998) – виден каталонски фотограф.
60 Испанската фаланга е крайнодясна политическа партия, основана в Испания през 1933 г. от Хосе Антонио Примо де Ривера. По времето на режима на Франко (1939–1975) е единствената законна партия. След 1975 г. съществуват няколко политически движения, претендиращи, че са наследници на Фалангата.
61 Приятно ми е, госпожице (итал.).
62 Емилия Пардо Басан (1851–1921) – испанска писателка, поетеса и журналистка; известна с въвеждането на натурализма в испанската литература и с ролята си във феминистката литература на своето време.
63 Ла Моренета („Мургавичката“) – малка дървена статуя на Черната Богородица, главна светиня на манастира Монсерат.
64 Ласло Кубала Стеч (1927–2002) – унгарски футболист и треньор по футбол, една от легендите на ФК „Барселона“.
65 „Ласарильо от Тормес“ – роман, публикуван анонимно през 1554 г. Смята се за първия пикаресков роман или поне за предшественик на жанра.
66 Битката при р. Ебро (25 юли – 16 ноември 1938 г.) – най-дългото и кърваво сражение между републиканците и националистите по време на Испанската гражданска война.
67 Град в автономната област Мадрид.
68 Трупно вкочаняване (лат.).
69 Става дума за Жоан Мануел Серат (1943) – популярен каталонски певец, поет и музикант.
70 Популярна кубинска песен от 1929 г.
71 Роман от испанския писател Леополдо Алас-Кларин (1852–1901).
72 Антонио Абад Луго Мачин (1903–1977) – кубински певец и музикант.
73 Национален парк в Каталония.
74 Рамон Мария дел Валие-Инклан (1866–1936) – испански романист, драматург и поет.
75 Раймонд Лулий (1232–1315) – каталонски философ, теолог и писател, една от значимите фигури в развитието на испаноезичната литература.
76 Вдигането на тежки камъни е традиционен народен спорт в Страната на баските.
77 Payo – обръщение, използвано от цигани към всеки, който не е от техния етнос (в Испания).
78 Роберто Алкасар и Педрин – герои на популярен испански комикс, издаван от 1941 до 1976 г.
Agnus dei79
януари 1960 г.
1
Виктория Санчис се събуди сред изгладени ленени чаршафи, ухаещи на лавандула. Беше облечена с копринена пижама, която ѝ бе съвсем по мярка. Докосна лицето си и усети, че кожата ѝ миришеше на соли за баня, а косата ѝ бе чиста, макар че не помнеше да я е мила. Изобщо не помнеше нищо.
Тя се изправи до седнало положение, подпирайки се на една кадифена възглавница, и се опита да разбере къде се намира. Големият креват с възглавници, които приканваха да се отпуснеш до самозабрава, заемаше видно място в обширна спалня, обзаведена изящно и луксозно. Слабата светлина, процеждаща се през белите завеси на прозореца, разкриваше скрин, върху който бе поставена ваза със свежи цветя. До него се виждаха тоалетна масичка с огледало и едно писалище. Стените бяха покрити с релефни тапети и украсени с акварели с пасторални сцени, поставени в пищни рамки. Виктория отметна чаршафите и седна на ръба на леглото. Килимът под краката ѝ беше в пастелни тонове, старателно съчетани с останалото обзавеждане. Обстановката, подредена с професионален вкус и веща ръка, беше уютна и същевременно безлична. Виктория се запита дали това бе адът.
Тя затвори очи и се опита да проумее как се бе озовала там. Последното, което си спомняше, беше „Ел Пинар“. Образите се връщаха в паметта ѝ постепенно. Кухненските помещения. Ръцете и нозете ѝ бяха завързани с тел за един стол. Приклекнал пред нея, Ендая я разпитваше. Тя го заплю в лицето. Жестока плесница я събори на пода. Един от хората на Ендая изправи стола. Други двама докараха Моргадо и го завързаха за масата. Ендая отново я заразпитва. Тя мълчеше. После полицаят взе оръжие и простреля от упор Моргадо в коляното. От виковете на шофьора сърцето ѝ се скъса. Никога не бе чувала човек така да вие от болка. Ендая спокойно продължи да ѝ задава въпроси. Тя бе онемяла и само трепереше ужасена. Ендая сви рамене, заобиколи масата и опря дулото на револвера в другото коляно на шофьора. Един от главорезите на капитана държеше главата ѝ, за да не може да извърне поглед. „Виж какво става с ония, които ми ходят по нервите, курво.“ Ендая натисна спусъка. Облак от кръв и раздробени кости опръска лицето му. Тялото на Моргадо се гърчеше, сякаш през него преминаваше ток с високо напрежение, но от гърлото му вече не излизаше никакъв звук. Виктория затвори очи. След малко се разнесе трети изстрел.