– Защо ме нарекохте Ариадна?
– Защото това е истинското ти име. Ариадна Матаиш. Нали така? Но ако предпочиташ, мога да те наричам Виктория. Аз съм Леандро.
Леандро се изправи за миг и ѝ подаде ръка. Виктория не я стисна. Все така любезен, той седна отново.
– Бъркани яйца? Опитах ги и не са отровни. Или поне така се надявам.
На Виктория ѝ се искаше мъжът да престане да се усмихва по този начин, който я караше да се чувства виновна, че не откликва на неговата изтънчена учтивост.
– Шегувам се. Разбира се, че тук няма нищо отровно. Бекон и яйца?
За свое учудване, тя кимна. Леандро се усмихна доволно и ѝ сервира малка димяща купчинка яйца, като ги поръси с щипка сол и пипер. Домакинът се разпореждаше с вещата ръка на майстор-готвач.
– Ако искаш нещо друго, ще го поръчаме. Кухненското обслужване тук е отлично.
– Така е добре, благодаря.
Едва не си прехапа езика, когато изрече „благодаря“. За какво благодареше? И на кого?
– Кроасаните са прелестни. Опитай ги. Най-добрите в целия град.
– Къде се намирам?
– Намираме се в хотел „Палас“.
Виктория свъси чело.
– В Мадрид ли?
Леандро кимна и ѝ подаде кошничката с кроасаните. Тя се поколеба.
– Съвсем пресни са. Вземи си един или аз ще видя сметката на всичките, а трябва да пазя диета.
Виктория се пресегна, за да си вземе кроасан, и при това движение забеляза следи от убождания по ръката си.
– Съжалявам, но се наложи да ти инжектираме успокоителни. След онова, което се случи в „Ел Пинар“...
Тя рязко отдръпна ръката си.
– Как попаднах тук? Кой сте вие?
– Аз съм твой приятел, Ариадна. Не се страхувай. Тук си на сигурно място. Онзи мъж, Ендая, вече не може да те нарани. От сега нататък никой не ще може да те нарани. Давам ти думата си.
– Къде е Игнасио, моят съпруг? Какво сте направили с него?
Леандро я погледна с нежност и се усмихна едва-едва.
– Хайде, най-напред хапни нещо, за да си възстановиш силите. После ще ти разкажа всичко, което се случи, и ще отговоря на всичките ти въпроси. Имаш думата ми. Довери ми се и бъди спокойна.
Леандро имаше меден глас и умееше да говори успокоително. Подбираше думите така, както един парфюмерист смесва ароматите, с които приготвя рецептите си. Пряко волята си Виктория установи, че душата ѝ се отпуска и страхът, който я бе завладял, постепенно се изпарява. Топлата и вкусна храна, приятно затоплената стая и ведрото, умиротворително и бащинско присъствие на Леандро навяваха спокойствие и забрава. „Дано всичко това да е истина!“
– Е, имах ли право, или не? За кроасаните ми е думата.
Тя кимна плахо. Мъжът избърса устните си със салфетката, сгъна я внимателно и натисна един звънец на масата. Веднага се отвори една врата и се появи келнер, който се зае да отсервира, без да погледне Виктория дори за миг или да каже някоя дума. Когато останаха отново насаме, Леандро доби скръбно изражение, скръсти ръце в скута си и сведе очи.
– Боя се, че имам лоши новини за теб, Ариадна. Твоят съпруг Игнасио почина. Много съжалявам. Закъсняхме.
Виктория усети, че очите ѝ се наливат със сълзи. Това бяха сълзи от ярост, защото тя вече знаеше, че Игнасио е мъртъв – не беше нужно някой да ѝ го казва. Стисна устни и погледна Леандро, който като че ли преценяваше нейната твърдост.
– Кажете ми истината – успя да изрече тя.
Той закима.
– Това няма да е лесно, но те моля да ме изслушаш. После ще можеш да ме попиташ каквото пожелаеш. Но най-напред искам да видиш нещо.
Леандро стана и отиде да вземе един вестник, който лежеше сгънат върху масичка за чай в единия ъгъл на стаята. Върна се при масата и го подаде на Виктория.
– Разтвори го.
Тя взе вестника озадачена, разгъна го и погледна заглавната страница.
Министър
МАУРИСИО ВАЛС
загина в пътно произшествие
Виктория нададе сподавен вик. Изпусна вестника и започна да хлипа и да стене неудържимо. Леандро се приближи извънредно внимателно и нежно обви ръце около нея. Треперейки като дете, Виктория се остави в прегръдката на този непознат. Той ѝ позволи да опре глава на рамото му и галеше косите ѝ, докато тя изливаше сълзите и мъката, които бе насъбрала през целия си живот.
3
– От известно време разследвахме Валс. Започнахме следствие, след като един доклад на Комисията по ценните книжа към Централната банка на Испания откри нередности в сделките на тъй наречения Финансов консорциум за национално прегрупиране, чийто председател бе Мигел Анхел Убач, твоят баща... Или, по-точно казано, човекът, който се представяше за твой баща. От известно време подозирахме, че консорциумът е само една димна завеса с правителствен щемпел, създадена с цел всичко онова, което е било експроприирано или просто откраднато по време на войната и след нея, да бъде разпределено между малцина. Войната, подобно на всички войни, съсипа тази страна и донесе богатство на някои хора, които бяха богати още преди да я започнат. Затова се водят войните. В този случай консорциумът е бил използван също за заплащане на услуги и предателства, за купуване на мълчания и съучастия. Бил е механизъм за обществен възход на мнозина, в това число и на Валс. Знаем какво е сторил Валс, Ариадна. Какво е сторил на теб и на семейството ти. Но това не е достатъчно. Нуждаем се от помощта ти, за да разнищим тази работа до дъно.