– Защо? Валс е мъртъв.
– За да въздадем справедливост. Той е мъртъв, да, но мнозина от стотиците хора, чийто живот е опропастил, все още са живи и заслужават справедливост.
Виктория го гледаше недоверчиво.
– Това ли търсите? Справедливост?
– Търсим истината.
– И кои сте вие, по-точно?
– Ние сме група граждани, които са се заклели да служат на страната, за да направят Испания едно по-справедливо, честно и отворено място.
Виктория се изсмя. Леандро я наблюдаваше сериозно.
– Не очаквам да ми повярваш. Все още не. Но ще ти покажа, че ние сме онези, които се опитват да променят режима отвътре, защото няма друг начин за промяна, за да възродим тази страна и да я върнем на хората. Рискуваме живота си, за да не се повтори никога онова, което се е случило с теб и сестра ти, с родителите ти, а виновниците за тези престъпления да си платят за тях и да се узнае истината, защото без истина няма справедливост, а без справедливост няма мир. Ние сме за промяната, за прогреса. Ние искаме да сложим край на една държава, служеща само на малцина, които използват институциите, за да се облагодетелстват за сметка на онеправдания трудов народ. И ще го направим не защото сме герои, а защото някой трябва да го направи – а няма други освен нас. Затова се нуждаем от помощта ти. Ако се обединим, ще бъде възможно.
Двамата дълго се гледаха в мълчание.
– А ако не искам да ви помогна?
Леандро сви рамене.
– Никой не може да те принуди да го сториш. Ако решиш, че не искаш да се присъединиш към нас и че ти е все едно дали други, сполетени от твоята участ, ще получат справедливост, то няма да съм аз този, който ще те застави да вървиш против волята си. От теб зависи. Валс е мъртъв. За човек в твоето положение най-лесно би било да загърби всичко и да започне нов живот. Кой знае, може би и аз на твое място бих постъпил така. Но мисля, че ти не си такъв човек. Мисля, че за теб е важно не отмъщението, важни са справедливостта и истината. Толкова важни, колкото са и за нас, ако не и повече. Мисля, че искаш виновните да платят за престъпленията си, а техните жертви да изградят живота си отново и да се уверят, че смъртта на онези, които са загинали заради тях, не е била напразна. Но решението е твое. Аз няма да те задържам. Вратата е ей там. Можеш да излезеш оттук, когато пожелаеш. Единствената причина, поради която те докарахме на това място, е, че тук си в безопасност. Тук можем да те пазим, докато се опитваме да разнищим историята до дъно. От теб зависи.
Виктория погледна към вратата на стаята. Леандро си наля още една чаша кафе, разтвори в нея пет бучки захар и отпи спокойно.
– Когато пожелаеш, една кола ще те вземе и ще те откара където ти душа иска. Никога повече няма да ме видиш или да чуеш за нас.
Тя усети, че вътрешностите ѝ се свиват.
– Не е нужно да го решиш веднага. Зная какво си преживяла, зная, че си объркана. Че не се доверяваш нито на мен, нито на когото и да било. Това е напълно разбираемо. На твое място и аз не бих се доверявал. Но няма какво да загубиш, ако ни дадеш шанс. Още един ден. Или няколко часа. Можеш да си тръгнеш по всяко време, без да даваш обяснения на никого. Но се надявам и те умолявам да не го правиш. Дай ни този шанс да помогнем на другите.
Виктория почувства, че ръцете ѝ треперят. Леандро ѝ се усмихна безкрайно нежно.
– Моля те...
След малко тя кимна през сълзи.
4
В продължение на час и половина Леандро изложи онова, което бяха успели да открият.
– От известно време се опитвам да възстановя фактите. Сега ще ти разкажа какво знаем или мислим, че знаем. Ще видиш, че има бели петна и че сигурно се заблуждаваме за някои неща, или даже за много. Тук трябва да се включиш ти. Ако искаш, аз ще ти разказвам какво е станало според мен, а ти ще ме поправяш там, където греша. Съгласна ли си?
Гласът на Леандро имаше приспивно действие и приканваше да му се подчиниш. На Виктория ѝ се прииска да затвори очи и да се остави в обятията на този глас, да се предаде на кадифените ласки на думите, които звучаха смислено, без да е важно значението им.