– Съгласна съм – каза тя. – Ще се опитам.
Мъжът се усмихна с благодарност и топлота, които я накараха да се почувства сигурна и защитена от всичко, което я дебнеше отвъд стените на това място. Полека, без да бърза, той ѝ разказа една история, която тя познаваше достатъчно добре. Разказът започваше така: в детските ѝ години баща ѝ, Виктор Матаиш, се запознал с човек на име Мигел Анхел Убач, влиятелен финансист, чиято съпруга била редовна читателка на бащините ѝ книги. Именно тя убедила мъжа си да наеме Матаиш, за да му напише мнима автобиография в замяна на значителна сума.
Баща ѝ, който страдал от парични затруднения, приел поръчката. След края на войната банкерът и жена му посетили неочаквано дома във Валвидрера, където живеели семейство Матаиш. Госпожа Убач, доста по-млада от съпруга си, била от онези красавици, които могат да се видят само в списанията. Тя не искала да ражда, за да не развали великолепната си фигура, но децата ѝ харесвали почти колкото любимите ѝ котенца или коктейлите „Водка мартини“. Или по-скоро ѝ харесвала идеята да има деца, за да ги отглеждат слугите. Съпрузите Убач прекарали целия ден с домакините си. По това време Матаиш тъкмо се били сдобили с малката Соня, която била още бебе. На сбогуване госпожа Убач целунала момиченцата и заявила, че са прелестни. След няколко дни в дома във Валвидрера се появили въоръжени мъже. Те арестували бащата на Ариадна, за да го затворят в Монжуик, и отвели самата нея и сестра ѝ. Ранената им майка оставили там, мислейки я за мъртва.
– На прав път ли съм засега? – попита Леандро.
Виктория кимна, като бършеше гневните си сълзи.
Същата нощ онези мъже разделили двете деца и тя никога повече не видяла Соня. Казали ѝ, че ако не иска да убият малката ѝ сестричка, трябва да забрави за родителите си, защото са престъпници, и че от този момент нататък вече ще се казва не Ариадна Матаиш, а Виктория Убач. Обяснили ѝ, че е извадила голям късмет, тъй като новите ѝ родители са дон Мигел Анхел Убач и съпругата му Федерика. Щяла да живее с тях в най-хубавата къща в цяла Барселона – едно имение, наречено „Ел Пинар“. Там щяла да има прислуга и всичко, което ѝ душа иска. По това време Ариадна била на десет години.
– От там насетне историята става объркана – отбеляза Леандро.
Установили, продължи той, че Виктор Матаиш, подобно на мнозина други, бил разстрелян в крепостта Монжуик по заповед на тогавашния директор на затвора – Маурисио Валс. В официалния доклад обаче пишело, че Матаиш се е самоубил. Леандро бе на мнение, че Валс е продал Ариадна на семейство Убач в замяна на услуги, за да се издига в йерархията на режима, и на пакет акции в една нова банка, създадена чрез заграбване на имуществото на стотици хора, затворени, обезнаследени и в много случаи екзекутирани малко след края на войната.
– Знаеш ли какво е станало с майка ти Сусана?
Виктория кимна, стиснала устни.
Леандро разказа, че – доколкото им било известно – на следващия ден след похищението на съпруга и децата ѝ Сусана успяла да събере сили и допуснала грешката да отиде в полицията, за да съобщи за станалото. Веднага я арестували и я въдворили в лудницата в квартал Орта, където я държали изолирана в единична килия и в продължение на пет години я подлагали на лечение с електрошокове. Накрая я оставили в покрайнините на Барселона, когато се уверили, че тя вече не помни и собственото си име.
– Или поне така мислели те.
Сусана, продължи Леандро, оцелявала по улиците на Барселона, като просела, спяла под открито небе и ровела в боклука, за да се храни, не губейки надежда, че някой ден ще си върне дъщерите. Единствено тази надежда я поддържала жива. След години Сусана намерила сред отпадъците в една уличка на Равал вестник, в който била поместена фотография на Маурисио Валс и семейството му. По това време той вече бил много влиятелен човек, загърбил миналото си на тъмничар. На снимката Валс позирал с едно момиченце – Мерседес.
– Мерседес всъщност била твоята малка сестричка Соня. Майка ти я познала, защото Соня имала родилен белег, който Сусана никога не би могла да забрави.
– Белег под формата на звезда в основата на шията – чу се да казва Виктория.
Леандро се усмихна и кимна.
– Жената на Валс страдала от хронично заболяване, заради което не можела да има деца. Валс решил да задържи сестра ти и да я отгледа като свое дете. Нарекъл я Мерседес в памет на майка си. Крадейки това-онова, Сусана успяла да събере пари, за да отпътува с влак до Мадрид. Там месеци наред наблюдавала училищните дворове из целия град с надеждата да открие сестра ти. По това време вече си била изградила нова самоличност. Живеела в мизерна стаичка в един пансион в квартал Чуека и нощем работела като шивачка в един цех. Денем обикаляла мадридските училища. И точно когато взела да се отчайва, намерила сестра ти. Видяла я отдалече и разбрала, че това е тя. Започнала да ходи там всяка сутрин. Заставала до оградата на двора и се опитвала да привлече вниманието на малката. Успяла да поговори с нея няколко пъти. Не искала да я плаши. Когато се уверила, че Мерседес... че Соня вече не я помни, майка ти насмалко не посегнала на живота си. И все пак не се предала. Продължила да ходи там всяка сутрин с надеждата да я зърне поне за миг или да размени някоя дума с нея. Един ден решила, че трябва да ѝ каже истината. Но телохранителите на Валс я изненадали, докато си говорела със сестра ти до оградата на училището. Застреляли я в главата пред очите на детето. Искаш ли да поспрем за малко?