Виктория поклати глава.
Леандро продължи да разказва онова, което той знаеше за детството на Виктория, израснала в златната клетка на „Ел Пинар“. След време Мигел Анхел Убач бил призован от каудильото80 да оглави една група от банкери и знатни хора, финансирали неговата армия, и да се заеме с планирането на новата икономическа структура на държавата. Убач напуснал Барселона и се преместил със семейството си в голямата къща в Мадрид, която Виктория мразела и от която веднъж избягала. Месеци наред била в неизвестност, докато накрая я открили при странни обстоятелства на брега на Сан Фелиу де Гишолс, на стотина километра от Барселона.
– Това е едно от големите бели петна във възстановката на фактите, която направихме – рече Леандро. – Никой не знае къде си била през тези месеци, нито пък с кого. Знаем само, че в една нощ през 1948 г., малко след завръщането ти в Мадрид, къщата на семейство Убач била изпепелена от страшен пожар, при който загинали банкерът и съпругата му Федерика.
Леандро потърси погледа на Виктория, но тя не каза нищо.
– Разбирам, че за теб е много трудно и мъчително да говориш за това, но е важно да научим какво е станало през месеците, когато си била в неизвестност.
Виктория стисна устни и той кимна търпеливо.
– Не е нужно да ми го разправиш точно днес.
После поднови разказа си.
Осиротяла и наследила голямо богатство, Виктория останала под попечителството на един млад адвокат на име Игнасио Санчис, назначен за изпълнител на завещанието на покойните съпрузи. Санчис бил много способен мъж, попаднал под закрилата на Убач още съвсем млад. Бил сирак, изучил се със стипендия на фондация „Убач“. Говорело се, че всъщност бил незаконен син на банкера, плод на извънбрачната му връзка с една известна по онова време актриса.
Малката Виктория винаги се чувствала свързана с него по особен начин. И двамата били обградени от целия разкош и привилегии, които империята Убач можела да купи, и въпреки това били сами на тоя свят. Игнасио Санчис често посещавал семейния дом, за да обсъжда някои делови въпроси с банкера в градината. Виктория го шпионирала от прозорците на таванския етаж. Един ден, когато я заварил да се къпе в басейна, младият мъж ѝ доверил, че не познавал родителите си и бил израснал в едно сиропиталище в Ла Навата81. Оттогава, щом Санчис дойдел в имението, Виктория вече не се криела, а слизала да го поздрави.
Госпожа Убач не харесвала Игнасио и забранявала на дъщеря си да разговаря с него. Голтак бил, казвала. Знатната госпожа убивала скуката, като се срещала с двайсетгодишните си любовници в луксозни мадридски хотели или си отспивала след запои в стаята си на третия етаж. Така и не узнала, че Виктория и младият адвокат станали добри приятели, че си разменяли книги и ги свързвала дружба, която никой, дори и господин Убач, не би могъл да си представи.
– Един ден му казах, че с него сме равни – призна Виктория.
След трагичната смърт на съпрузите Убач при пожара, който изпепелил дома им, Игнасио Санчис станал неин законен попечител, а когато навършила пълнолетие – неин съпруг. Разбира се, сватбата им породила множество злословия. За някои това бил най-удачният брак по сметка на века. При тези думи Виктория се усмихна горчиво.
– За теб Игнасио Санчис никога не е бил съпруг, поне не в онзи смисъл, в който са смятали всички – рече Леандро. – Бил е един добър човек, който е знаел истината и се е оженил за теб, за да те закриля.
– Аз го обичах.
– И той те обичаше. Даде живота си за теб.
Виктория потъна в продължително мълчание.
– Години наред си се опитвала да въздадеш справедливост с помощта на Игнасио и на Валентин Моргадо, който е бил с баща ти в затвора. Мъжът ти го е наел, за да работи за вас като шофьор. Тримата заедно сте устроили капан на Валс и сте успели да го заловите. Само че не сте знаели, че някой ви следи. Някой, който не можел да допусне истината да излезе наяве.