– Тя най-вероятно е мъртва, господине...
Леандро се обърна.
– Алисия е жива.
– С цялото ми уважение, как бихте могли да знаете?
Леандро го изгледа така, както се гледа добиче със слаби зачатъци на разум.
– Просто знам.
6
Алисия отвори очи и видя слабо сияние на свещи. Първото, което забеляза, бе, че като за покойница изпитваше твърде силна жажда. Второто бе лицето на един мъж с побеляла коса и брада, който седеше до нея и я наблюдаваше иззад чифт малки кръгли очилца. Чертите му ѝ напомниха смътно изображението на Бог в една от книгите по вероучение от годините, прекарани в сиропиталището.
– Вие от рая ли сте? – попита Алисия.
– Не си правете илюзии. От Матадепера82 съм.
Доктор Солдевила хвана китката ѝ и измери пулса ѝ, като гледаше часовника си.
– Как се чувствате? – поинтересува се той.
– Много съм жадна.
– Знам – рече Солдевила, но не направи опит да ѝ предложи нещо за пиене.
– Къде съм?
– Добър въпрос.
Докторът отметна завивките и Алисия усети ръцете му върху таза си.
– Чувствате ли натиск?
Тя кимна.
– А болка?
– Жажда.
– Знам, знам. Но ще трябва да потърпите.
Преди да я завие, доктор Солдевила спря поглед върху черния белег, обхванал хълбока ѝ. Алисия забеляза ужаса, стаен в очите му.
– Ще ви дам нещо за това, но трябва да внимавате. Още сте много слаба.
– Свикнала съм с болката, докторе.
Той въздъхна и я зави отново.
– Ще умра ли?
– Не днес. Зная, че ще ви прозвучи глупаво, но се опитайте да се отпуснете и да си починете.
– Все едно съм във ваканция.
– Нещо такова. Поне се опитайте.
Доктор Солдевила се изправи и Алисия го чу да шепне нещо. Разнесоха се стъпки и около леглото се появиха няколко души. Тя позна Фермин, Даниел и Беа. С тях беше и един мъж с рядка коса и орлов поглед; Алисия имаше чувството, че го е познавала през целия си живот, но не можеше да се сети кой е. Фермин и докторът си зашушукаха. Даниел се усмихваше с облекчение. Застанала до него, Беа я гледаше втренчено в очите с подозрително изражение. Фермин приклекна до леглото и сложи ръка на челото ѝ.
– Вече на два пъти почти ми умирате в ръцете и взе да ми идва до гуша. Определено имате мъртвешка физиономия, но иначе изглеждате отлично. Как се чувствате?
– Жадна съм.
– Не разбирам как е възможно. Погълнахте поне осемдесет процента от кръвния ми поток.
– Докато организмът не изхвърли напълно упойката, не бива да пие – рече доктор Солдевила.
– Това е лесна работа, ще видите – отбеляза Фермин. – Упойката се изхвърля както годините в семинарията: с клатене на оная работа.
Доктор Солдевила го изгледа гневно.
– Опитайте се да не изморявате пациентката с пошли приказки, ако обичате.
– Ще мълча като гроб – заяви Фермин и даже се прекръсти.
Докторът изсумтя.
– Ще дойда пак утре сутринта. Дотогава най-добре се редувайте. При най-малкия признак на треска, възпаление или инфекция веднага ме повикайте, независимо колко е часът. Кой ще дежури пръв? Не вие, Фермин, че сте ми ясен.
Беа пристъпи напред.
– Аз ще остана – каза тя с тон, който даваше да се разбере, че споровете са излишни. – Фермин, поверих Жулиан на София, но не съм спокойна, защото той я върти на малкия си пръст. Обадих се на Бернарда да дойде у дома да наглежда детето. Можете да използвате спалнята. Оставила съм чисти чаршафи в скрина, а Бернарда знае къде стои всичко. Даниел ще спи на канапето.
Даниел погледна жена си, но не каза нищо.
– Не берете грижа, малкият ще заспи като ленивец. Мъничко коняк с мед в млякото върши чудеса.
– И през ум да не ви минава да алкохолизирате сина ми. И бъдете така добър да не му говорите за политика, че после повтаря всичко.
– На вашите заповеди. Постановявам медийно затъмнение за неопределено време.
– Беа, не забравяйте да инжектирате антибиотиците на всеки четири часа – рече докторът.
Фермин отправи лъчезарна усмивка към Алисия.
– Не се бойте – доня Беа, ако и да изглежда днес малко като фелдфебел, слага инжекции досущ като ангел. Понеже господин баща ѝ е диабетик, макар и да не е много сладък, тя умее да боцка така, че биха ѝ завидели комарите пантери край Нил или както там се наричат гадинките, дето се въдят в ония земи. Научила се е още като дете, защото никой друг в семейството не дръзвал да го прави, и сега ни боцка всичките, включително и мен, хем аз съм труден пациент, защото имам бутове от стомана и огъвам иглите с мускулите си.
– Фермин! – извика Беа.
Той отдаде чест по войнишки и намигна на Алисия.