Алисия скоро откри, че не може да разговаря за Жулиан Каракс с почти никого, най-малко пък с Исаак. Семейство Семпере имаха някакви преживелици, свързани с писателя, и тя намери за уместно да не любопитства за сенките от миналото им. Особено Исаак ставаше морав от гняв, щом чуеше това име, защото, както ѝ обясни Даниел, дъщеря му Нурия била влюбена в Каракс. Старецът смяташе, че всички беди, сполетели клетата му дъщеря и довели до трагичната ѝ смърт, се дължали на Каракс – странен тип, който веднъж се опитал да изгори всички налични екземпляри от романите си, а Исаак с радост щял да му помогне, ако не бил положил клетва за пазител на книги.
– Не е желателно да споменавате Каракс пред Исаак – казваше Даниел. – Като се замисля, най-добре не го споменавайте пред никого.
Единствено съпругата на Даниел виждаше Алисия такава, каквато е, без блянове или съмнения. Беа я къпеше, обличаше, решеше, даваше ѝ лекарствата и ѝ внушаваше с поглед повелята, управляваща техните взаимоотношения, която и двете бяха приели мълчаливо. Беа щеше да се грижи за Алисия, да ѝ помогне да оздравее и да се възстанови, тъй че тя да се махне от живота им при първа възможност и да изчезне завинаги, преди да им е навредила.
Беа – жената, която Алисия би искала да бъде, но с всеки ден, прекаран с нея, проумяваше, че това няма да се случи никога. Беа, която говореше малко и я разпитваше още по-малко, но я разбираше най-добре от всички. Алисия не си падаше по прегръдките и превземките, но неведнъж изпитваше порив да я прегърне. За щастие, се сдържаше в последния миг. Стигаше ѝ да размени поглед с нея, за да разбере, че това не е енорийско представление на „Малки жени“ и че двете имат задача, която трябва да изпълнят.
– Мисля, че скоро ще се отървете от мен – казваше Алисия.
Беа никога не налапваше тази въдица. Никога не се оплакваше. Никога не ѝ отправяше упреци. Сменяше ѝ превръзките извънредно внимателно. Мажеше старата ѝ рана с един мехлем, който доктор Солдевила бе поръчал на своя доверен аптекар; мазилото облекчаваше болката, без да отравя кръвта. Докато правеше това, тя не показваше нито жал, нито състрадание. Беа беше единственият човек – освен Леандро, – в чиито очи Алисия не бе съзряла ужас или погнуса при вида на голото ѝ тяло и на травмите, поразили част от него по време на войната.
Единствената тема за разговор, в която можеха да навлязат миролюбиво и без сенки на хоризонта, беше малкият Жулиан. Двете разговаряха най-дълго и спокойно, докато Беа къпеше Алисия с калъп сапун и вода, която Исаак топлеше на печката в стаята, служеща му за кабинет, кухня и спалня. Беа изпитваше към своето малко човече обожание, което Алисия знаеше, че никога не би могла да проумее.
– Оня ден подхвърли, че иска да се ожени за вас, когато порасне.
– Предполагам, че като добра майка сте го предупредили, че на тоя свят има лоши момичета, които не са партия за него.
– Вие сигурно сте тяхната кралица.
– Така казваха винаги и моите потенциални свекърви. И с право.
– В тия работи не е важно дали имаш право. Живея сред мъже и отдавна съм разбрала, че повечето са невъзприемчиви към логиката. Единственото, което научават, и то не всички, е законът за гравитацията. Докато не се цапардосат здраво, не се вразумяват.
– Това ми напомня максимите на Фермин.
– Човек прихваща всичко, а аз вече от много години слушам неговите бисери.
– Какво друго разправя Жулиан?
– Последното му хрумване е, че иска да стане романист.
– Рано е съзрял.
– Идея си нямате.
– Ще имате ли и други?
– Деца ли? Не зная. Бих искала Жулиан да не расте сам. Да си има сестричка...
– Още една жена в семейството.
– Според Фермин това би помогнало да се разреди излишъкът от тестостерон, който действа оглупяващо на клана. Само неговият, казва, не можел да се разтвори дори и в терпентин.
– А какво казва Даниел?
Беа дълго мълча, накрая сви рамене.
– Даниел говори все по-малко с всеки изминал ден.
Седмиците отминаваха и Алисия чувстваше, че силите ѝ се възвръщат. Доктор Солдевила я преглеждаше по два пъти всеки ден. Докторът беше пестелив на думи, а малкото, които употребяваше, отправяше към другите. Понякога Алисия го улавяше, че я поглежда изкосо, сякаш се питаше кое бе това създание и не беше сигурен, че иска да знае отговора.
– Имате белези от множество стари травми, някои от тях сериозни. Ще трябва да помислите дали да не промените навиците си.
– Не се бойте за мен, докторе. Имам повече животи и от котка.
– Не съм ветеринар, но според теорията котките имат само седем живота, а вие май вече изчерпвате резервите.