– Знам я.
– Къщата беше сред скалите, на едно място, което се казваше Камино де Ронда. Зиме никой не живееше там. Това беше нещо като комплекс от големи летни имения, собственост на заможни фамилии от Барселона и Жирона.
– Там ли прекарахте онази зима?
– Да, останахме до пролетта.
– Когато са те намерили, си била сама. Мартин не е бил с теб. Какво се случи с него?
– Не искам да говоря за това.
– Ако желаеш, ще направим почивка. Мога да кажа на доктора да ти даде нещо.
– Искам да се махна оттук.
– Вече обсъждахме това, Ариадна. Тук си на сигурно място. Защитена.
– Кой сте вие?
– Аз съм Леандро. Вече знаеш. Твой приятел.
– Аз нямам приятели.
– Нервна си. Мисля, че ще е най-добре да спрем за днес. Почини си. Ще повикам доктора.
В апартамента в хотел „Палас“ винаги беше вторник.
– Тази сутрин изглеждаш чудесно, Ариадна.
– Много ме боли главата.
– Заради времето е. Налягането е много ниско. И на мен ми се случва. Изпий това и ще ти мине.
– Какво е?
– Просто аспирин. Нищо повече. Впрочем проверихме онова, което ми разказа вчера за къщата в С’Агарò. Действително е била собственост на дон Педро Видал, член на една от високопоставените фамилии в Барселона. Установихме, че е бил нещо като ментор на Давид Мартин. Полицейският доклад твърди, че Видал бил убит от протежето си в дома си в Педралбес през 1930 г., тъй като се бил оженил за жената, която Мартин обичал – някоя си Кристина.
– Това е лъжа. Видал се е самоубил.
– Това ли ти разказа Давид Мартин? Изглежда, че е бил много отмъстителен човек. Валс, Видал... Хората вършат безумия от ревност.
– Давид всъщност обичаше Изабела.
– Това вече ми го каза. Но някак не съответства на наличната документация. Какво го свързваше с Изабела?
– Била е негова ученичка.
– Не знаех, че романистите имат ученици.
– Изабела е била много настоятелна.
– Мартин ли ти го каза?
– Давид говореше много за нея. Това го поддържаше жив.
– Но по онова време тя е била мъртва от почти десет години.
– Той понякога го забравяше. Именно затова се върна там.
– В къщата в С’Агарò ли?
– Давид вече бе отсядал там. С нея.
– Знаеш ли кога е било това?
– Точно преди началото на войната. Преди да му се наложи да избяга във Франция.
– Затова ли се е върнал в Испания, макар и да е знаел, че го издирват? Заради Изабела?
– Мисля, че да.
– Разкажи ми как прекарвахте времето си там. Какво правехте?
– Давид вече беше много болен. Когато пристигнахме в къщата, почти не правеше разлика между реалността и онова, което му се привиждаше и счуваше. Къщата му навяваше много спомени. Смятам, че той всъщност се върна там, за да умре.
– Давид Мартин е мъртъв, значи?
– А вие как мислите?
– Кажи ми истината. Какво правеше ти през всички онези месеци?
– Грижех се за него.
– Мислех, че той е трябвало да се грижи за теб.
– Давид вече не беше в състояние да се грижи за никого, най-малко пък за себе си.
– Ариадна, ти ли уби Давид Мартин?
13
– От пристигането ни в имението не бе минал и месец, когато Давид се влоши. Аз бях излязла да потърся нещо за ядене. Едни земеделци идваха всяка сутрин с количка с хранителни продукти при „Морската кръчма“ в края на плажа. Отначало Давид бе този, който ходеше там или в селището, за да набавя храна, но дойде време, когато той вече не можеше да излиза навън. Страдаше от ужасно главоболие, треска, гадене... Почти всяка нощ бродеше из къщата и бълнуваше. Смяташе, че Корели ще дойде за него.
– Ти виждала ли си някога този Корели?
– Той не съществуваше. Живееше само във въображението на Давид.
– Откъде си толкова сигурна?
– Семейство Видал бяха построили един малък дървен кей, който навлизаше в морето от залива под къщата. Давид често ходеше на кея, сядаше в края му и гледаше морето. Именно там водеше въображаемите си разговори с Корели. Понякога и аз отивах там и сядах до него. Давид не осъзнаваше присъствието ми. Слушах го как си говори с Корели, както бе правил и в колата, докато бягахме от Мадрид. После излизаше от транса си и ми се усмихваше. Един ден заваля и когато го хванах за ръката, за да го заведа в къщата, той ме прегърна разплакан и ме нарече Изабела. Оттам насетне вече не ме познаваше и през последните два месеца от живота си беше убеден, че живее с Изабела.
– Сигурно ти е било много трудно.
– Не. Месеците, през които се грижех за него, бяха най-щастливите и същевременно най-тъжните в моя живот.
– Как умря Давид Мартин, Ариадна?
– Една нощ го попитах кой е Корели и защо толкова се бои от него. Каза ми, че Корели е черна душа, това бяха думите му. Давид бе сключил с него договор да напише една книга по поръчка, но му бе изменил и бе унищожил книгата, преди тя да попадне в ръцете на тартора.