Много години бяха изминали и тя почти бе забравила лицата на родителите си и на сестра си. Припомняше си ги единствено насън. Тези сънища винаги я пренасяха в деня, в който онези мъже дойдоха, за да отведат баща ѝ, да похитят нея и сестра ѝ и да оставят майка ѝ, пребита почти до смърт, в дома им във Валвидрера.
Същата нощ ѝ се присъни, че чува отново шума от колата, приближаваща се сред дърветата. Спомни си ехото от гласа на баща си в градината. Надникна през прозореца на спалнята си и видя как черната каляска на Аления принц спря пред фонтана. Вратата на каляската се отвори и светлината помръкна.
Ариадна почувства нечии ледени устни върху кожата си и един тих глас се просмука като отрова през стените. Прииска ѝ се да побегне да се скрие със сестра си в гардероба, но погледът на Аления принц виждаше всичко, знаеше всичко. Сгушена в мрака, тя чу как стъпките на архитекта на всички кошмари бавно се приближават.
16
Предшестваше го миризма на остър одеколон и вирджински тютюн. Валс чу стъпките му по стълбите, но не му направи удоволствието да покаже, че го е забелязал. В изгубените битки последната защита е безразличието.
– Зная, че си буден – рече най-сетне Ендая. – Не ме карай да те залея с кофа студена вода.
Валс отвори очи в полумрака. От сенките излизаше дим на цигара, който рисуваше разплути фигури във въздуха. Огънчето се отразяваше в погледа на Ендая.
– Какво искате?
– Мислех, че бихме могли да поговорим.
– Нямам какво да кажа.
– Искаш ли да пушиш? Казват, че съкращавало живота.
Валс сви рамене. Ендая се усмихна, запали една цигара и му я подаде през решетките. Валс я взе с треперещи пръсти и дръпна силно.
– За какво искате да говорим?
– За списъка – каза Ендая.
– Не зная кой списък имате предвид.
– Онзи, който си намерил в една книга в кабинета в дома си. Онзи, който си носил в нощта, когато са те пленили. И който съдържа около четирийсет номера на актове за раждане и смърт. Много добре знаеш кой списък.
– Вече не е у мен. Това ли търси Леандро? Защото вие работите за него, нали?
Ендая се настани на стъпалата и го изгледа равнодушно.
– Направи ли някакво копие?
Валс поклати глава.
– Сигурен ли си? Помисли добре.
– Май направих едно.
– Къде е то?
– Беше у Висенте, моя телохранител. Преди да пристигнем в Барселона, спряхме на една бензиностанция. Помолих го да купи бележник и преписах номерата, за да има и той копие от списъка, ако се случи нещо и се наложи да се разделим. Висенте имаше в града доверен човек, когото щеше да помоли да открие тези документи и да ги унищожи, щом успеехме да се отървем от Мартин и да установим дали е поверил информацията и на други. Такъв беше планът ни.
– И къде е сега това копие?
– Не зная. Висенте го носеше у себе си. Нямам представа какво са направили с трупа му.
– Има ли и друго копие освен онова, което беше у него?
– Не.
– Сигурен ли си?
– Да.
– Знаеш, че ако ме лъжеш или криеш нещо от мен, ще те държа тук неопределено време.
– Не ви лъжа.
Ендая кимна и потъна в продължително мълчание. Валс се уплаши, че той ще си тръгне и ще го остави отново сам за дванайсет часа или повече. Беше изпаднал дотам, че кратките посещения на полицая бяха единственият му стимул за деня.
– Защо още не сте ме убили?
Ендая се усмихна, сякаш бе очаквал въпроса, за който имаше отлично репетиран отговор.
– Защото не го заслужаваш.
– Толкова ли ме мрази Леандро?
– Господин Монталво не мрази никого.
– Какво трябва да направя, за да заслужа смъртта?
Полицаят го наблюдаваше с любопитство.
– Според моя опит ония, които най-много се перчат с желанието си да умрат, рухват в последния момент, щом видят копитата на дявола, и се молят като момиченца.
– Рогата.
– Какво?
– Изразът е „рогата на дявола“. Не копитата.
– Все забравям, че наш гост е виден човек на словото.
– Аз това ли съм? Един от гостите на Леандро?
– Ти вече си едно кръгло нищо. И когато дяволът дойде за теб, което ще стане, ще дойде с копитата.
– Готов съм.
– Не те виня за това. Не мисли, че не си давам сметка в какво положение се намираш и какво преживяваш.
– Състрадателен кръволок.
– Крадецът мисли, че всички крадат. Виждаш ли, и аз знам поговорки. Предлагам ти сделка. Между нас двамата. Ако се държиш добре и ми помагаш, лично аз ще те убия. Чиста работа – изстрел в тила. Дори няма да разбереш. Какво ще кажеш?
– Какво трябва да направя?
– Ела насам. Искам да ти покажа нещо.