ИЗГУБЕНИЯТ РАЙ
Джон Милтън
Ангелът охраняваше друга овална зала, двойно по-просторна от предишната. Помещението беше пълно с витрини, извити рафтове и ниши, образуващи катакомба от книги. Ендая въздъхна.
– Алисия? – провикна се той. – Зарежете детинщините и си покажете лицето. Искам само да поговорим. Като двама професионалисти.
Ендая прекоси залата и огледа началото на коридорите, които започваха от нея. Отново видя книга, стърчаща от някакъв рафт в един от коридорите. Полицаят стисна зъби. Ако курвата на Леандро искаше да си играе на котка и мишка, очакваше я голяма изненада.
– Ти си знаеш – рече той и пое по този коридор, който се изкачваше с рязък наклон.
Ендая дори не си направи труда да погледне коя творба бе избрала този път Алисия в своята диря, насочена към сърцето на лабиринта. Продължи да се катери по гигантската конструкция близо двайсет минути. Пътьом подминаваше салони и балюстради, увиснали сред арки и мостици, от които можеше да види, че се е изкачил доста по-високо от очакваното. Фигурата на Исаак, прикована към тръбата долу, вече му изглеждаше мъничка. Вдигнеше ли очи към купола, откриваше, че структурата продължава да расте и да образува все по-заплетени форми. Помислеше ли, че е изгубил дирята, винаги зърваше гърба на някоя книга, стърчаща от рафт в началото на нов тунел, който го отвеждаше към друга зала, откъдето пътят се разклоняваше в многобройни проходи.
Докато той се изкачваше към върха, естеството на лабиринта се променяше. Все по-причудливата сложност на градежа използваше арки и люкове, през които проникваха снопове мъглява светлина. Вълшебна система от ъглови огледала управляваше мрака вътре. Всяка следваща зала беше все по-претъпкана с фигури, картини и устройства, чието предназначение Ендая едва успяваше да определи. Някои от фигурите приличаха на недовършени автомати, други – на скулптури от хартия или гипс, които висяха от тавана или бяха разположени в стенни ниши като създания, скрити в саркофази от книги. Смътно чувство на замайване и безпокойство постепенно обзе полицая, който скоро забеляза, че оръжието се хлъзга в изпотената му длан.
– Алисия, ако не излезете оттук, ще подпаля тая купчина говна и ще ви видя как се пържите жива. Това ли искате?
Чу шум зад гърба си и се обърна. Някакъв предмет, който Ендая отначало взе за топка или кълбо с размера на юмрук, се търкаляше по стъпалата, спускащи се от един от тунелите. Наведе се да го вземе. Оказа се глава на кукла с обезпокоителна усмивка и стъклени очи. Миг по-късно във въздуха се разнесе металическият звън на някаква мелодия, напомняща приспивна песен.
– Кучка – промърмори полицаят.
Втурна се нагоре по стъпалата, чувствайки как кръвта пулсира в слепоочията му. Ехото на мелодията го отведе до кръгла зала с балюстрада, през която проникваше голям сноп светлина. От другата страна се виждаше стъкленият купол и Ендая разбра, че е стигнал до върха. Музиката идваше от дъното на залата. От двете страни на прага имаше белезникави фигури, разположени сред томовете като мумифицирани тела, изоставени на произвола на съдбата. Подът беше покрит с разтворени книги, които полицаят изпогази, за да стигне до срещуположната част на помещението. Там имаше малък вграден шкаф, който приличаше на реликварий. Мелодията идваше отвътре. Ендая бавно отвори вратичката.
В долната част на шкафа подрънкваше музикална кутия с огледала. Вътре в нея фигурата на ангел с разперени криле се въртеше бавно в хипнотичен транс. Звукът постепенно стихна, когато пружината на механизма стигна до своя край. Ангелът увисна насред полета си. Именно тогава Ендая зърна някакво отражение в една от огледалните стени на музикалната кутия.
Една от фигурите, които на влизане бе взел за гипсови трупове, бе помръднала. Той усети, че космите на тила му настръхват. Обърна се бързо и стреля три пъти по фигурата, очертаваща се в снопа от светлина. Слоевете хартия и гипс, от които бе изработена, се натрошиха и във въздуха се вдигна облак прах. Полицаят свали оръжието с няколко сантиметра и напрегна поглед. Едва тогава долови леко движение от едната си страна. Обърна се и когато запъна отново спусъка на оръжието, зърна блясъка на тъмни, пронизващи очи, които изплуваха от сенките.
Върхът на перодръжката проби роговицата му и се вряза в мозъка, достигайки чак до костта на черепа. Ендая рухна мигновено като марионетка, на която са срязали конците. Потрепващото му тяло остана проснато върху книгите. Алисия коленичи до него, измъкна револвера от ръката му и избута с крака тялото му до балюстрадата. После го преметна през ръба с един ритник и видя как се сгромоляса в бездната, все още жив, и се разби в каменния под с глух и влажен звук.