– Къде ли може да е отишла?
– Да поправи неправдата, предполагам – отвърна Фермин.
– Говорете разбрано, ваши милости, че в медицинския факултет загадките на семейство Семпере не влизаха в изучаваната тематика – отбеляза докторът.
– Повярвайте ми, че за ваше добро ви съветвам да се приберете вкъщи, да си нахлупите телешко филе вместо кепе и да оставите проблема на нас – рече Фермин.
Докторът кимна.
– Трябва ли да очаквам още наемни убийци? Питам, за да съм подготвен.
– За момента едва ли – отвърна Фермин. – Но може би няма да е излишно да се махнете от града за няколко седмици и да отидете на балнеосанаториум в Монгат в компанията на някоя сърдечна вдовица, за да се потрудите да изхвърлите бъбречния камък или някаква друга частица, която може да е заседнала в пикочните ви пътища.
– Като никога съм съгласен с вас – рече докторът.
– Даниел, защо не придружите доктора до дома му, за да сме сигурни, че ще се прибере невредим? – предложи Фермин.
– Защо аз? – възрази Даниел. – Пак ли се опитвате да се отървете от мен?
– Ако предпочитате, ще изпратя сина ви, но за тази задача ми изглежда по-подходящ някой, който вече е взел първото си причастие.
Даниел кимна неохотно. Фермин усети, че погледът на Беа е впит в тила му, но предпочете да се престори, че не го забелязва. Преди да се сбогува с доктора, му поднесе последна чашка и като видя, че в бутилката е останал един пръст коняк, го пресуши наведнъж. Когато Солдевила и Даниел излязоха, Фермин се отпусна на един стол и закри лицето си с ръце.
– Какви бяха тия приказки за препаратора и премахването на трупа? – попита Беа.
– Зловеща задача, която, за нещастие, ще трябва да изпълним – рече Фермин. – Една от двете най-лоши черти на Алисия е, че обикновено не се заблуждава.
– А коя е другата?
– Че не прощава. Да ви е споменавала нещо тия дни, по което бихме могли да отгатнем какво ѝ се е въртяло в главата? Помислете добре.
Беа се поколеба, но в крайна сметка поклати глава. Фермин кимна бавно и се изправи. Взе палтото си от закачалката и се приготви да се впусне в един зимен следобед, който не предвещаваше благоприятни ветрове.
– Най-добре да отида при онзи препаратор. Да видим дали ще ми хрумне нещо по пътя...
Още не бе стигнал до вратата, когато Беа го повика.
– Фермин?
Той се спря, но не се обърна.
– Има нещо, което Алисия не ни е разказала, нали?
– Подозирам, че много неща е премълчала, доня Беа. И мисля, че го е направила за наше добро.
– Но има нещо, което е свързано с Даниел. Нещо, което би могло дълбоко да го нарани.
Тогава Фермин се обърна и се усмихна тъжно.
– Но нали за това сме ние с вас? За да не допуснем да се случат такива работи.
Беа го изгледа втренчено.
– Внимавайте много, Фермин.
Тя го видя как потегли в синкавия здрач, който предвещаваше мокър сняг. Остана да погледа минувачите, които вървяха, скрити под шалове и дълги дрехи, по улица „Санта Ана“. Нещо ѝ подсказваше, че истинската зима току-що ги е връхлетяла без предупреждение. И че този път ще остави отпечатък.
23
Фернандито лежеше в кревата в спалнята си, загледан унесено в капандурата. Стаята – или бърлогата, както смятаха всички – имаше обща стена с пералното помещение и винаги му напомняше сцените с подводници, които виждаше на сутрешните прожекции в кино „Капитол“, но беше по-мрачна и не толкова гостоприемна. При все това Фернандито, благодарение на хормонални процеси, които той смяташе за духовно и мистично преживяване, се намираше на седмото небе. Любовта с главна буква и вталена рокля бе потропала на неговата врата. Формално погледнато, не беше потропала, а по-скоро беше минала пред нея, но той вярваше, че съдбата, също като болката в кътниците, не те оставя на мира, докато не те подложи на две изпитания. Особено в любовните приключения.
Откровението, което бе успяло да прогони веднъж завинаги призрака на коварната Алисия и онези мимолетни увлечения, омагьосали ранното му юношество, се бе случило преди няколко дни. Една любов, макар и неосъществена, води до друга. Така твърдяха болерата, а те, колкото и да бяха захаросани, почти винаги имаха право по отношение на сърдечните дела. В този период на сътресения и опасности неговата смешна и наивна любов към госпожица Алисия го бе срещнала със семейство Семпере и добрият книжар му бе предложил работа. А между това и рая стоеше единствено шансът.
Случи се една сутрин, в която Фернандито отиде в „Семпере и синове“, за да встъпи в длъжността си на разносвач на поръчки. Едно създание със смущаващ чар и несигурен акцент пърхаше из книжарницата. Отговаряше на името София, както стана ясно от разговора на семейство Семпере, и след кратко разузнаване момчето разбра, че въпросната млада дама е племенница на книжаря и братовчедка на Даниел. Майката на Даниел, Изабела, била от италиански произход и София, която бе родом от Неапол, живееше временно при Семпере, докато учеше в Университета на Барселона и усъвършенстваше испанския си. Всичко това, естествено, бяха подробности.