Ариадна се качи по стълбището, което водеше към главния вход. Почука три пъти по вратата, преди да осъзнае, че тя също бе отворена. Извърна поглед назад, попивайки атмосферата на немара и разруха, която излъчваше имотът. Императорът беше паднал и слугите, изгубили доходните си местенца, бяха напуснали двореца. Ариадна бутна вратата и влезе в къщата, която вече миришеше на мавзолей и на забрава. Кадифен полумрак обгръщаше мрежата от коридори и стълбища, която се разкри пред очите ѝ. Застанала неподвижно като бял призрак пред дверите на чистилището, тя загледа мъртвия разкош, с който Маурисио Валс бе маскирал славните си дни.
В този миг до слуха ѝ достигна слаб, далечен вопъл, който приличаше на стон на умиращо животно и идваше от първия етаж. Ариадна се качи по стълбите, без да бърза. По стените личаха контурите на свалени картини. От двете страни на стълбището се издигаха празни пиедестали, по които все още се виждаха следите, оставени при плячкосването на статуи и бюстове. Когато стигна до първия етаж, тя се спря и отново чу стенанието. Определи, че идваше от една стая в дъното на коридора. Отправи се бавно натам. Вратата беше открехната. Силна смрад, разнасяща се отвътре, погали лицето на младата жена.
Тя влезе в сумрачното помещение и се приближи до едно легло с балдахин, което в тъмното ѝ заприлича на катафалка. От едната му страна, изключени и захвърлени до стената, лежаха цял арсенал от машини и инструменти. Килимът тънеше в отпадъци и изоставени кислородни бутилки. Ариадна заобиколи тези препятствия и дръпна завесата, която ограждаше леглото. Зад нея откри сгърчена фигура; костите ѝ сякаш бяха станали на желе, а изпънатата кожа и болката бяха преобразили анатомията ѝ. Кръвясалите очи, които изглеждаха огромни на измършавялото, подобно на череп лице, наблюдаваха подозрително новодошлата. От гърлото ѝ отново се изтръгна онзи гърлен стон – нещо средно между хъхрене и плач. Госпожа Валс бе изгубила косата, ноктите и по-голямата част от зъбите си.
Ариадна я изгледа без състрадание. Седна на леглото и се надвеси над нея.
– Къде е сестра ми? – попита.
Съпругата на Валс се мъчеше да изрече нещо. Без да обръща внимание на зловонието, което се излъчваше от нея, Ариадна доближи лице до устните ѝ.
– Убий ме – чу я да моли.
2
Скрита в къщата с куклите, Мерседес я видя как влезе във вилата. Беше облечена в призрачно бяло и вървеше много бавно по права линия, носейки букет червени рози. Мерседес се усмихна. Очакваше я от доста дни. Беше я сънувала много пъти. Смъртта, облечена в марка „Пертегас“, най-сетне посети Вила Мерседес, преди преизподнята да я погълне и да остави на нейно място пустош, където никога нямаше да поникне трева, нито да подухне вятър.
Девойката надничаше от един прозорец на павилиона с куклите, в който се бе пренесла, откакто прислужниците напуснаха къщата малко след като се разнесе новината за смъртта на баща ѝ. Доня Мариана, секретарката му, отначало се опита да ги спре, но когато се свечери, дойдоха едни мъже в черно и я отведоха насила. Мерседес чу изстрели зад гаражите. Не пожела да отиде да погледне. В продължение на няколко нощи изнесоха картините, статуите, мебелите, дрехите, приборите за хранене и всичко, което поискаха. Идваха винаги по здрач като изгладняла глутница. Задигнаха също и колите и разбиха стените в салоните, търсейки тайни съкровища, които не намериха. Накрая, когато не бе останало нищо, се махнаха и повече не дойдоха.
Един ден в имота влязоха две полицейски коли. Придружаваха ги някои от телохранителите на баща ѝ, които Мерседес си спомняше. За миг се поколеба дали да не отиде при тях и да им разкаже всичко, което бе станало, но когато видя, че се качиха в бащиния ѝ кабинет в кулата, за да разграбят и него, се скри отново сред куклите си. Никой не я откри там, сред стотиците фигури, които се взираха в пустотата със стъклените си очи. Госпожата я изоставиха на произвола на съдбата, след като изключиха машините, които я поддържаха в състояние на вечно мъчение. Тя виеше от няколко дни, но все още не бе умряла. До този ден.